Как един пловдивски квартал се свързва с френската столица?
Оформянето на тази площ от Града под тепетата започва преди малко повече от век. Тогава се наблюдава голямо струпване на бежанци от Одринска и Беломорска Тракия и западните покрайнини, които се заселват в южната част на Пловдив.
Първоначално цялото място било много неугледно и създавало впечатление за голяма бедност на обитаващите го. Нямало почти никакви прилични условия, а по-голямата част от постройките били незаконни и паянтови, издигнати набързо, колкото да подслонят хората.
Повечето жители на квартала по онова време работели във фабриката за тухли и керемиди на Павел Калпакчиев или в складовете за тютюн. Тухларната била най-голямото предприятие не само в града, но и в страната и според местната история повечето къщи са строени с материали оттам. Директна жп линия, успоредна на днешния булевард Македония, свързвала завода с централната жп гара.
Собственикът дарява средства и тухли и за издигане на най-голямата църква в квартала – храм Света Троица. В началото на XIX в. към църквата е организирано първото православно неделно училище за малки и големи в Пловдив. През 2006 г. в него вероучение учат 30 деца и 70 възрастни в няколко групи – за начинаещи и напреднали.
Има няколко тези за произхода на популярното сред местните днес наименование – Кючук Париж. Някои твърдят, че това е заради бунтовния характер на заселниците, който наподобявал настроенията във френската столица; други смятат, че е заради съществувала пред години кръчма с това име, но най-често се споменава оловната кулата до фабрика за сачми в покрайнините, която много наподобявала Айфеловата. По онова време тя била най-високото съоръжение в Пловдив по онези времена и единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по естествен капков път. Съборена е по време на Демокрацията, но и до днес пловдивчани се гордеят с приликата ѝ.
Цялата статия вижте в Lost in Plovdiv.
5) “ … най-често се споменава оловната кулата до фабрика за сачми в покрайнините, която много наподобявала Айфеловата.“ И Бай Лазар описва тази теза. Само дето кулата не е о;овна, а желязна. Оловото е материала за съчмите. Другата, за бунтовното население, е по-скоро партийна (БКП): „Вижте колко много паметни плочи на партизани и ятаци има!“
4) „Собственикът дарява средства и тухли и за издигане на най-голямата църква в квартала – храм Света Троица. В началото на XIX в. към църквата е организирано първото православно неделно училище за малки и големи в Пловдив.“
Би трябвало да е началото на 20-и век!
3) „Директна жп линия, успоредна на днешния булевард Македония, свързвала завода с централната жп гара.“
Поправка: успоредна на днешната улица „Кукуш“. Квартала е известен като „Ухото“ заради тази ЖП линия, която е била предназначена да се „обръщат“ парните локомотиви по посока на движение (имат „еднопосочна“ кабина, тоест като дойде влак от София, локомотива влиза в тази линия и чрез поредиза от маневри, излиза с носа към София, а не с тендера напред.
2) „Нямало почти никакви прилични условия, а по-голямата част от постройките били незаконни и паянтови, издигнати набързо, колкото да подслонят хората.“ По време на преселването (1912 г.), Законът е гласял, че къща с покрив е законна. Идват нови преселници, настаняват се у познати, и при първа сгода се прави „бригада“ от мъже, които за една, максимум две нощи вдигат къща с покрив. Пост фактум се вписва в данъчната ведомост и е законна. Със земята е по-разнообразно: Не всички бяха закупили парцелите, в които бяха построени къите им и когато започн отчуждаването през 60-те и 70-те години, имаше голеи разлики в обезщетенията.
1) „Тогава се наблюдава голямо струпване на бежанци от Одринска и Беломорска Тракия и западните покрайнини“
Преспанското езеро в коя Тракия е? Или е в Македония? Защото и оттам има доста преселници. От Западните покрайнини няма преселници.
2)
Излагацията е пълна! Да бяхте прочели книгата на Бай Лазар! Не е на 100% достоверна, но тази тема е правилно описана!
В едно изречение (цит.):
„…По онова време тя . . . по онези времена…“ ???