Гимназия „Патриарх Евтимий“ се строи през 30-те с конкурс, днес – не може

Сериозен спор се завърза в последните месеци между професионалната гилдия на архитектите и пловдивската община. Темата бе решението новите корпуси на Математическата гимназия и на СУ „Патриарх Евтимий“ да бъдат изградени по прословутата процедура – инженеринг, т.е. с обществена поръчка, но без архитектурен конкурс. Със законови или чисто практични аргументи КАБ се опитва да защити провеждането на конкурси за тези сгради, но зам.-кметът Темелков е категоричен, макар и без много ясни аргументи, че такъв не трябва да се провежда.
Като сравнение бихме могли да погледнем към историята именно на СУ „Патриарх Евтимий“. Настоящата главна сграда, която за поколение пловдивчани е известна като „Голямата Лиляна“ – на името на „Лиляна Димитрова“ – е построена в началото на 40-те години.
През годините на Царство България, архитектурните конкурси са честа практика. В Пловдив по този начин се строят редица сгради, сред които сегашната постройка на Община Пловдив, Централна поща, Централни хали и други. В началото на 1939 година се обявява и конкурс за постройка на III прогимназия „Отец Паисий“. Сградата трябва да бъде изградена на ул. „Иван Вазов“, в съседство с Немското училище – днес в същата сграда се помещава Музикалното. Конкурсът е обявен в Държавен вестник на 2 февруари, а проекти се приемат в рамките на два месеца.
Журито се събира и в средата на април и след разглеждане на общо 13 постъпили проекта раздава и трите награди – първа за арх. Димитър Попов и арх. Никола Овчаров, втора за арх. Васил Търпанов и трета за арх. Цвета Беловеждова-Кьосеиванова, една от многото български архитектки, които работят успоредно с мъжете още от 20-те години на миналия век. Работният проект е завършен през септември 1939 година от арх. Попов.

Строежът върви добре до 1942 година, когато икономическите ефекти от Втората световна война се отразяват сериозно на строителството и то се забавя. Въпреки това, към средата на 1943 година сградата вече е на финал. Оценена като особено модерна постройка за времето си, тя продължава своя живот до днес. Преименувана на „Лиляна Димитрова“, а след това на днешното „Патриарх Евтимий“, сградата продължава да е функционална и елегантна, отвътре и отвън.
Така историята от края на 30-те години показва, че тогава Община Пловдив е съумяла да проведе архитектурен конкурс, при това с позитивен резултат. Сградата е включена в различни чуждестранни репортажи за модерните нови сгради в града с положителни оценки. Днес, по необясними причини, местната власт и конкретно образователният ресор, няма тази възможност – дали поради липса на желание, дали поради липса на експертен капацитет в управата на въпросния ресор или поради друга причина – и показва, че що се отнася до историческото развитие на Пловдив сме се върнали с около 100 години назад.
А отношението на местната и държавна власт към строежа на училищни сгради е показателно от един цитат в Годишника на министрерството, отговорно за обществените строежи, в който се казва, че архитектурата на сградите е от особена важност, тъй като развива естетичния вкус на учениците. Нещо, което днес със сигурност липсва.

Парите за строителя са несравними с тези за някакъв си там проект. Съответно и сумата дето възложителят ще си прибере. А като му дадеш да работи на инженеринг, го улесняваш. Вместо да се съобразява с капризите и фантазиите на архитекти и инженери, ще си поръча най-лесното за изпълнение.