Фуникуляр на Бунарджика: Реалност или илюзия?

Третият в България фуникуляр да бъде изграден в Пловдив, за да качва гражданите и гостите на града до върха на Бунарджика по южния склон на хълма в близост до Търговската гимназия. Това планира градската управа, видимо от капиталовата програма в Бюджет 2025, който бе представен пред медиите в началото на тази седмица, а в началото на май ще бъде гласуван в местния парламент. 500 хиляди лева са разписани във финансовата рамка на града за проектирането на съоръжението.

Намеренията на общината е да бъдат изградени две релсови трасета, по които съответно да се движат две кабинки. Резонните въпроси са възможно ли е това да се случи, искат ли го пловдивчани и колко пари са нужни? Отговори на този етап няма, като се предполага, че с времето те ще появяват при всеки опит на администрацията да лансира тази своя идея.

Каква е реалността. В България има изградени едва две фуникуляра- в историческия хълм Трапезица във Велико Търново и крепостта Цари Мали град. Съоръжението във Велико Търново бе изградено през 2016 г. със средства от Европа. Струваше около 3 милиона лева. В годините на експлоатация обаче се появиха толкова много проблеми с обслужването му, че от тамошната община вероятно съжаляват, че са тръгнали да реализират тази своя ексцентрична идея в контекста на историята на Трапезица. През голяма част от времето фуникулярът към хълма не работи, тъй като е развален. След старта на железопътната линия градската управа установява, че поддръжката и ремонта й са изключително сложни и скъпи. През годините много хора надигат глас и за това, че цената на билета за великотърновския фуникуляр надхвърля значително средноевропейските цени за този тип атракционен превоз на туристи.

Какви са илюзиите. Почти сигурно е, че пловдивчани няма да искат да се изгради фуникуляр на Бунарджика. В първия ни материал по темата тази седмица няма нито един коментар на читател, който е привърженик на идеята. Почти всички мнения в заформилата се дискусия под публикацията ни са изключително критични към намеренията на администрацията да предприеме сериозни строителни интервенции по тепето.

Това е и другият момент, който прави идеята не просто илюзорна, а вероятно и напълно нереализуема. Фуникулярът е сериозно инженерно съоръжение, което налага и сериозна строителна дейност по целия южен склон на хълма, включително масово изсичане на дървета и изкопно-насипни работи в скалния масив, който е със защитен статут като природна забележителност. Едва ли има човек в администрацията, който да е толкова наивен да вярва, че гражданите, НИНКН и още куп институции ще дадат зелена светлина за реализирането на подобен проект на тепето. Свиреп отпор срещу подобна инициатива ще има от всички и това е напълно сигурно. Всички помним надигналата се вълна преди повече от десет години при старта на реализирането на инвестиционен проект на мястото на Големия Бунарджик. Петното, на което се планираше ново строителство, сега е зелена площ с детска площадка.

Другата илюзия на градската управа, е че дори да си представим как изграждането на подобно релсово съоръжение се посреща с одобрение от всички, проектът ще бъде докаран до успешен край заради инженерната си сложност и спецификите на хълма (вижте неработещият с години асансьор на Епископската базилика). Да не забравяме, че твърде сложно се оказа дори пускането на закупеното шумно преди години атракционно влакче до върха на Бунарджика, което в момента ръждясва в някой общински гараж. Колкото до ужаса с поддръжката на фуникуляра- не е лошо от пловдивската общината да се свържат с колегите си от Велико Търново.

Та темата с фуникуляра до Бунарджика най-вероятно ще си остане само една разписана в Бюджет 2025г. идея, с която нищо няма да се случи. Както стана и преди време с мегапроекта за лифтове по хълмовете. Има неща, с което по-добре администрацията да не се захваща. Вместо да губи ценно време, енергия и средства в невъзможни мисии, общината трябва да насочи усилията си в решаването на големите, а и по-малките предизвикателства- парк Отдих и култура и река Марица например. Те са там, чакат кой да им обърне внимание. И нямат нужда от фуникуляри.

А, и да, вместо да се чуди как да бетонира тепетата за изграждане на жп линии, администрацията следва да започне да се грижи за тях подобаващо, с инвестиции и системна поддръжка.