Арх. Петров: В момента ние губим историческа памет, губим автентичност

Общината е била уведомена за стартиралата процедура по даване на защитен статут на тютюневия склад на „Христо Ботев” 51 два дни преди от кметството да издадат „План за безопасност и здраве” за имота, който допуска разрушаването на историческата сграда. Това съобщи на място днес директорът на НИНКН арх. Петър Петров. От Института са уведомили местната власт на 16 август за процедурата за индивидуална защита, но въпреки това часове по-късно в общината са подписали въпросния план.

„На 16 август общината е уведомена, че ще бъде внесен фиша за заключителна оценка. Но миналата година също е предупредена, че един куп сгради в тютюневия град са в същата процедура”, обясни арх. Петров.

„В момента сградата по закон официално няма защита. Но собствениците и общината много добре знаят и са предупредени, че сградата е в заключителна оценка-има изготвен фиш, който ще бъде разгледан на Специализирания експертен съвет към Министерството на културата за даването на статут. Всички са предупредени и много добре го знаят. Нещо повече- аз виждам тенденциозност в момента в тези действия. Опитват се да изпреварят даването на статут на сградата с разрушаването й. Специалистите, които идваха миналия месец тук, бяха помолени да напуснат по време на огледа. Което недвусмислено говори за намеренията, които са били вече факт. Издаването на този План за безопасност е бързане, да се разруши сградата преди да получи статут. Издаването на този План е и въпрос на позиция на кмета г-н Димитров”, каза директорът на НИНКН.

Вчера той е разговарял с кмета Здравко Димитров по казуса, след като стана ясно, че складът ще бъде разрушен.

„Казах му много ясно и точно, че кметът на всеки един град, включително по закон отговаря за опазването на недвижимото културно наследство на територията на града. И то отговаря не само морално, но и по закон. Трябваше този град отдавна да има структура, звено, което да се грижи за богатото културно наследство на града. Всичките обвинения, които в момента се хвърлят върху 14-те човека, които отговарят за културното наследство в цяла България, са абсолютно безпочвени. Тези 14 човека в момента работят по 1100 заявления за даване на статут. Давате ли си сметка. Институтът е така конструиран, че да не може да работи. Това е държавна политика”, подчерта арх. Петър Петров.

Той добави, че не знае дали има ход, който може да спре събарянето на сградата.

„Но мога да кажа, че в тази зона всички строителни дейности следва да бъдат под наблюдение на археолог. Включително и демонтирането на тази сграда, тъй като отдолу има археология и според мен в момента се извършва нарушение”, коментира още арх. Петров.

Той е категоричен, че процедурата за даване на индивидуален статут на сградата не е забавена. Стартирала е преди 2-3 месеца.

„Това все пак изисква време- събиране на документи, кореспонденция. Тази година екип на НИНКН три пъти посети територията на тютюневия град, за да прави огледи на още 12 сгради. Във всеки един от тези случаи те бяха възпрепятствани да влязат в една или друга сграда. При което се налагаше да се връщат още веднъж, и още веднъж, и още веднъж. Издирването на собствениците също е проблем, за да се стартира официално процедурата”, каза още арх. Петров.

И подчерта, че ако бъде съборена сградата има опция от НИНКН да задължат собствениците да я възстановят в първоначалния й вид.

„Но по никакъв начин историческата стойност на сградата няма да бъде запазена. Една сграда, която е на 120 години няма как да бъде построена като сграда на 120 години, а ще бъде построена като нова сграда. В момента ние губим историческа памет, губим автентичност. Губим това, за което Пловдив беше избран за Европейска столица на културата. Губим всеки ден и всеки час културно наследство. Това е тема, която от една година активно коментирам. Защото в момента и Законът за културното наследство и системата на опазване са така конструирани, че не само, че не помагат опазването, но пречат на опазването на недвижимото културно наследство на България. Не може една сграда, която специалистите са казали, че има качества, за което е предупреден и собственикът, съответно и общината, защото предупреждението е два дни преди разрешението за събаряне, в момента да се оставя на гражданското общество и на 14 човека от Института да пазят наследството на България. Това е национален проблем, който иска национално решение. Това е поредният случай и няма да е последния, имайте предвид. Няма как тези 14 човека да бъдат стожерите в опазването на културното наследство в цялата страна. Тук и общините трябва да се включат в тази дейност. Задължително трябва да има законодателно решение, което да забранява всякакви дейности, след като собствениците са уведомени, че вървят процедури. Както е в случая. В момента законът е пропуснал този прост акт”, допълни директорът на НИНКН.

И на финал каза „Не разбирам защо една здрава и хубава стара сграда трябва да бъде съборена”.