6 унищожени сгради от междувоенната архитектура в Пловдив
Източник: Lost in Plovdiv
В годините редица постройки остават като легенди в обществената памет – дали вековни, като Куршум хан, или по-нови, като аптека „Марица“ или дом „Кудоглу“. Не един и два са изчезналите архитектурни шедьоври обаче, почти изцяло изтрити от паметта ни. В следващите редове ще ви разкажем за няколко такива, издигнати между двете световни войни.
Модернистка сграда на архитект Димитър Попов, съсед на Дом на народното здраве „Кудоглу“
Жилищната сграда е била разрушена покрай разширението на Пощата през 1973-а година. Заличени са на практика два квартала с къщи, които днес са се намирали на мястото на днешната поща и разкопките на Форума. Сградата от арх. Попов е била от най-впечатляващите с модерните си изчистени форми – днес тя би стояла като един от най-добрите примери на модерна архитектура в Пловдив от междувоенния период.
Сградата на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Иван Вазов“ по проект на архитект Асен Семов
Построена като частна болница на д-р Койчо Коев през 30-те, макар и с известни изменения, сградата на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Иван Вазов“ вече е в миналото. На нейно място е изграде съвременен бизнес център. Модерната болница обаче е била изключително красива – с леките си колони и козирка, широки прозорци, изчистените от декорация стени и ясни обеми.
„Военното окръжие“
Към момента е малко трудно да бъде локализирано, но за него се знае, че се е намирало на бившия площад „Цар Крум“, чието приблизително място е на днешния малък светофар по бул. „Цар Борис III Обединител“ между Тунела и Тримонциум. Старото градоустройство в тази част на града претърпява огромни промени в годините – първо през 60-те с прокарването на булеварда, а през 80-те и с пробиването на подлеза под Пощата, чието официално откриване е в самия край на последното соц-десетилетие. Сградата е съборена много по-рано, но с ясно подредените прозорци и елегантна тераса с козирка на последния етаж, би впечталявала архитекти и естети до днес.
Сградата, известна като „Ловен дом“
Намирал се е на десния бряг на Марица. Сградата е известна от една снимка в Пловдивски общински вестник от 30-те години, но точната ѝ локация, както и съдбата ѝ през годините не е известна. Ловният дом изглежда изцяло изтрит от паметта на пловдивчани, макар че историците често попадат на изненади. Дали сградата е преустроена или изцяло съборена обаче би било по-скоро любопитен исторически детайл, тъй като по всяка вероятност тя вече не съществува в своя модернистичен вид.
Двата бюфета – този на Сахат тепе и Големия Бунарджик
Снимка: lostbulgaria
И двата са издигнати от общината през 30-те години, но упадъкът им е по различно време. Сахата изчезва още през 70-те, свързан с план за модернизация на върха на хълма. Той така и не се осъществява и към момента мястото до днешния фонтан все още остава празно.
Бунарджика променя своята визия постепенно през годините, докато преди малко повече от 15 години бе окончателно съборен, с планове да се превърне в частен клуб. Бурните граждански протести обаче спряха проекта и така площта остана зелена и публична.
Източник: Lost in Plovdiv
Посоченият като „Ловен дом“, всъщност е Военното окръжие, а преди 44 та – „Дом на инвалида“.
Да, пропуснал съм, че е отбелязано
Все грозни къщи, какво да им се пази. Всички стари къщи на богати и заможни хора са били взети от комунистите. Те им правят пристройки, надстройки и не се грижат за тях. Връщат разрушени, грозни къщи на собствениците им. Нищо няма за пазене, всичко е разрушено по времето на социализма!
В миналото са гледали така на нещата – старото е вехтория, новото е хубаво. Старият Пловдив оцелява, защото богатите го напускат, но и там не всичко оцелява. С времето обаче се налага едно мислене, че колкото е по-старо, толкова е по-ценно. Така сградите от следосвобожденския период не са особено ценни, малкото модернистични сгради пък съвсем, а трябва да се пазят възрожденските и особено римските останки. Така около Пощата събаеят цял квартал със сгради като по Иван Вазов, за да експонират основите на някогашния Форум, а покрай разширението на загрозената поща изчезват и още няколко сгради от различни периоди. От модернизма почти нищо не остава.
за съжаление често изпадаме в крайности, както е добре описано по-горе. А всъщност белези и характерни представители на архитектурни епохи би следвало да се пазят, особено когато са прилично построени. Днешното строителство предполага бързо „преобразуване“ (разваляне, новозастрояване), с което се прави лесно заместимо и не непременно нужно за опазване. Да не говорим за стиловата еклектика…