3 пустеещи заведения, които всички обичахме

Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях

Вярно е, че в момента повечето барове и ресторанти са някак пусти и „тъжни“ заради принудителното затваряне, но има едни други, които вече от доста години са затворили врати и за тях е останал само споменът. Дали поради финансови причини, или заради политически интереси, екипът на единствения дигитален гид под тепетата открои 3 пустеещи места, които някои от нас съвсем ясно си спомнят. Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях.

Бюфетът на Бунарджика

Малцина знаят какви са функциите на запуснатата в момента постройка на първата тераса под паметника на Альоша. Единствено малко по-възрастните сред вас може би си спомнят, че тя е била красива сграда, с площадка за маси на открито, на които да изпиеш кафе, безалкохолно или биричка след прехода до върха (или пък да хапнеш нещо дребно- все пак трябват сили и за слизането надолу). Тези, които са го посещавали казват, че ходели там да пият кафе, тъй като в ресторанта долу било по-скъпо.

Бюфетът бил реализиран, след като през 1930-те години са открити красотата и потенциала (като място за отдих) на пловдивските тепета по времето на кмета Божидар Здравков. Тогава започва облагородяването на Бунарджика. Мястото предлага спираща дъха гледка на своите посетители на изток към целия център на града. Сградата впечатлява със своя хоризонтално издължен архитектурен образ – с голямата си козирка, с характерна за модернизма полукръгла извивка (от южната ѝ страна). Прилежащите ѝ тераси са на няколко отделни нива и открит изглед на абсолютно всички клиенти. Дълги години функционира като ресторант докато през 1990-те е преустроен за дискотека, а след това започва да пустее. Сградата е срината преди години, за да освободи място за нов ресторант, чийто проект представлява не особено добра, груба и демонстрираща неразбиране на стилистиката реминисценция на старата сграда. До реализирането му не се стига след гражданска реакция и протести.

Ресторантът в Дома на младоженците

Някои от нас го помнят като бирария Розенхоф, но още с построяването на Дома на младоженците през 60-те години на миналия век помещението е било предвидено и е функционирало като ресторант. През 2018-а общината си го възвръща и обявява търг с намерение то отново да остане ресторант, но дори и след ремонта на ритуалната сграда – продължава тъжно да пустее. Помещението е с площ 220 квадратни метра и се намира на партера. Със сигурност помни смеха на десетки сватбари и е свидетел на не една или две клетви за любов, но днес към него все още няма интерес.

Сладкарница Скалата

От 2018-а година, когато Община Пловдив официално придоби собственост над имота, култовата сладкарница Скалата в подножието на Сахат тепе остана в историята. Тя повече от 20 години се помещаваше в старото бомбоубежище и беше известна с вкусните си мелби и торти сред пловдивчани. Преди три години от управата заявиха, че там повече няма да има заведение, а мястото ще се използва за изграждане на детска площадка или друг обект с обществено значение и ще бъде разчистено. За съжаление, това все още не се е случило и целият периметър тъжно пустее, напомняйки за едни отминали времена на пълни стомаси и спокойно пиене на кафе встрани от глъчта по Главната улица и все пак в центъра на най-стария жив град в Европа.

Източник: Lostinplovdiv.com