Красотата ще спаси света?

Или как една блондинка, докато търси в сайт на българска козметична компания своя шампоан против пърхот за 3лв, открива съобщение за инвестиционно намерение за поне 30 милиона лева в един хилядолетен град, до вчера и столица на културата

Под тепето публикува в отделен текст коментар от сайта на читателката ни Анастасия Митова, с който тя дава своя авторски отговор на въпроса „ Да се строи ли гигантска сграда върху археологията на Понеделник пазара?”, каквото е последното ни заглавие по темата. Коментарът, подписан като „Гражданска позиция на няколко наследствени „пловдивски кокони“” представяме без редакторски намеси.

Красотата ще спаси света?

Или как една блондинка, докато търси в сайт на българска козметична компания своя шампоан против пърхот за 3лв, открива съобщение за инвестиционно намерение за поне 30 милиона лева в един хилядолетен град, до вчера и столица на културата.
Пиесата е реализирана с любезното съдействие на Община Пловдив. Сцената на кръстопът е застлана с рози. Много рози. От тук, та чак до границите на източна Европа.

Първо въвеждащо действие:
Преди около половин век на някой му хрумнало да построи музей на тракийската история и изкуство в сърцето на града. За идните поколения. Така де, да се помни миналото!
Пловдив древен и млад!
Казват по онова време се работило бързо и точно. Бързо разкопали и побили темелите на бъдещия музей, а антиките,които намерили, скрили в незнайно царство- господарство.

На сцената се появил кметът на Пловдив с мандат от 1 ноември 1995г до 1 ноември 1999г
Видял се в чудо пишман кметът, теглил едни пари от една банка, да спаси заплатите на бюджетните работници и.т.н.
И после, като не успял да върне парите, дал общинския имот заедно с бетонната конструкция, на банката и то от сърце!
И така се появила „ Дупката“!

Второ действие:
Минали години. Честен бизнесмен купил дълга към банката, която неочаквано се превърнала в бивша банка.
И станал нашият човек, горд собственик на „Дупката“. Започнал да мечтае как ще я превърне в хотелче за чудо и приказ, на 7 етажа, с кула и лифт за многото туристи, които да се изсипват направо на Античния театър. (пък той колко туристи може да събере…)
Мечти, мечти, розови мечти.
И тогава изневиделица се появили шепа трезвомислещи и му объркали благородните намерения.
Човекът се видял в чудо! И решил!
Позабавил темпото и станал благодетел и меценат. Покрил се със слава от глава до пети.
И вече нищо не е същото!

Появили се много важни въпроси:

Защо ние, гражданите на Пловдив искаме да спираме всякакви строежи върху Джамбаз тепе, в най-югоизточната част на Трихълмието, в подножието на Старинен Пловдив?
Защо считаме, че с инвестиционните си намерения инж. Димитър Георгиев, чрез дружествата „Централ Пловдив“ АД; „Роза Импекс“ и др. ще унищожи безценно историческо наследство от световно значение, още повече, че археологическото проучване в района не е довършено? Чрез поредица от управленски грешки през последните години в гр. Пловдив се стигна до тук! Какво следва? Виновен ли е бизнесменът, че Общината му е поднесла на тепсия всичко?
За кой пореден път ще го гледаме тоя цирк! Все едни такива въпроси!

Хипотетични отговори:

„Виновност на предишното управление; давност; вече е започнато от предишното ръководство; тежко наследство; длъжни сме да изпълняваме взети вече решения (нищо, че са малоумни!)“
Има ли разумно решение? – ще попита някой.
Нужна е воля и разум, за да се спре това безумие и да се продължи с допълнително разкриване на културните пластове от римската, както и от по- ранната елинистическа епоха. Очаква се с бъдещите проучвания да бъде потвърдена хипотезата, че в конструкцията на Източната порта са включени останки от триумфални арки, издигнати във връзка с посещението на римския император Адриан във Филипопол през II век. Ако се докаже наличието на арка, то, тя ще бъде единствената открита на територията на България, и то по трасето Via diagonalis! Находките по протежението на Диагоналния път (Via Diagonalis, Via militaris или Via Singidunum), построен от римляните през 1 век от н.е, свидетелстват за хилядолетен междукултурен обмен. Той е идвал от Сингидунум (Белград), минавал през Виминациум (Костолац) – Наисус (Ниш) – Сердика (София) – Филипопол (Пловдив) – Хадрианопол (Одрин) и е стигал до Бизантион (Константинопол). Днес върху него са разположени столиците на пет държави: Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. През 2007 – 2008 г, при спасителни археологически разкопки с ръководител Мая Мартинова-Кютова, е проучено продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ 101 елемента, „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите специалистите правят и детайлно заснемане, разказват в свое изследване на обекта археологът Мая Мартинова-Кютова и архитектът Галина Пировска.
Част от зоната, предвидена за строеж на жилищна сграда и др., попада в границите на групова недвижима културна ценност Историческа зона „Филипопол–Тримонциум-Пловдив“.
Проектът предвижда промяна на отреждането на УПИ I – 2234, административна, обществена, стопанска дейност, с превеждане в съответствие с идентификатор по КК на гр.Пловдив в УПИ I-1704, обществено обслужващи дейности, жилищно “ строителство и археология за изграждане на обект: „Културно-исторически и обществен център Пловдив”.

И какво като всяко строителство в района е недопустимо и е престъпление да се изграждат административни, обществени или жилищни сгради върху Паметник на културата с категория „Национално значение“?

Ние, гражданите, дали ще следим за опазването на разкритите архитектурно-археологически структури и за стриктна реставрация, консервация и анастилоза – връщане на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната композиция, като се спазва принципът за минимална намеса?

И какво излезе? – ще попита някой
-Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.

К Р А Й

Гражданска позиция на няколко наследствени „пловдивски кокони“