До оръдието се вее трибагреника
Китен двор в подножието на Бунарджика осъмна декориран с черешово топче в навечерието на Националния празник на България – 3 март. Пловдивчаните, украсили двора си с прототип на артилерийското оръдие, живеят в центъра на града на улицата, която носи името на Патриарха на българската войска – ген. Данаил Николаев.
До оръдието се вее трибагреника, а на заден фон се цъфнали първите предвестници на пролетта. Даже домашният любимец на фамилията се радва на празничната украса и по цял ден обикаля около топа.
Уикипедия разказва, че според Георги Раковски в Котел още от началото на 19 век е имало „гърмила черешови, с железни скоби обковани“. Правят се най-често от череша, бук и бряст, понеже това са здрави дървета, а сърцевината им се дълбае лесно.
Преди избухването на Априлското въстание се обсъжда проблема с българското въоръжение. Отначало в някои от революционните окръзи се решава да се излеят топове от бронз, но поради липсата на пари и време идеята е изоставена и вместо тях се изработват дървени оръдия. Дървените показват слаба ефективност и някои се пукат поради акумулираното налягане на барутните газове. За да се разреши този проблем българските оръжейници обковават отвън тялото с железни обръчи, а отвътре – с тръби от ракиени казани. За лафет се използват два дървени кола, а към него се прикрепят колела от волски коли. Тези топове имат калибър 8-10 cm и дължина 1,5-2,5 m. Близо до оръдието стоял пръстен мангал с разгорещени въглища за запалване на фитила. Обслужващите са били двама или четирима души. За боен заряд се използвали около 0,5 kg черен каменарски барут, а за снаряд – кантарени топузи и други по-големи железни късове.
