Чета интервютата, които дава единствения кандидат за поста Главен прокурор и единствения, който не познавам лично, дано и не се запознавам, и за първи път оптимистът в мен е увесил нос
Адв. Стефан Левашки, личен профил във Фейсбук
България е малка държава, толкова малка, че аз като един обикновен юрист и гражданин съм имал лични контакти с всичките и досегашни главни прокурори. Някои са били епизодични като тези с Иван Татарчев, Светла му памет, или такива между студент и преподавател, като тези с Никола Филчев и Борис Велчев, изключение прави Сотир Цацаров, с който заедно почнахме работа като млади съдии навремето и познавах най-добре. С присъщия ми оптимизъм винаги при избора на нов Главен прокурор съм имал надежда, че нещо в държавата ни ще се промени за добро. Татарчев беше политически репресиран от стария режим и в ония години това бе достатъчно. Филчев за мен бе един блестящ съдия, едни от най-хубавите решения, които съм чел са негови, кратък, стегнат и точен юридически изказ и правна обосновка. Велчев безспорно бе интелектуалец по природа и отличен преподавател. Цацаров – кадърен юрист и добър администратор. Оставам настрана последвалите разочарования от дейността им на този висш пост, думата ми тук е за надеждата при избора им. Сега чета интервютата, които дава единствения кандидат за поста Главен прокурор и единствения, който не познавам лично, дано и не се запознавам, и за първи път оптимистът в мен е увесил нос и тихо прошепва – Няма надежда.
Под тепето използва коментара на адв. Стефан Левашки в социалната мрежа с негово позволение
