МненияПод ножа

Финални абитуриентски щрихи

Ивелина Василева

Image title
Завършват бурните вечери за бившите гимназисти. Днес като за последно те отброиха от 1 до 12 пред Тримона. Както всяко нещо и това си има край. Една седмица всеки ден около 7 часа деца ни подмладяваха с виковете си. Енергията излизаше от прозорци и покриви на скъпи коли под наем. Обикновените шофьори бяха толерантни към задължителните задръствания по определени маршрути. Въпреки момента на опиянение и сантиментални чувства жените запазиха острата си чувствителност за суета и ако конкуренцията разделяше момичетата, то алкохол и приятелски чувства събираше момчетата. По-пъстри от птици и цветя, можеха да се намерят рокли във всички цветове с различно ниво на класа, изисканост, стил или баналност. Родителите безотговорно пръскат пари по това време за скъпите си деца, независимо дали е първи бал или изпращат третото си дете. Рокли от 50 лева до 1200. Цената не гарантира красотата на роклята, а до колко слепите майки са се оставили на доверие в грабливите лапи на шивачки, не можем да знаем. Заслужава ли си 450 лв. за рокля-еднодневка, която в 2 часа през нощта е украсена с уиски, храна, кал заради дъждовното време? Не? Но това не се е променило от преди 5 години и ще става по-нелепо и налудничаво в следващи години.

Image title
Критиците по тротоарите бяха, разбира се, неизбежни. Подхилквания и възхищения отправени предимно към момичетата, припомняйки си своя миг слава, или по-малките, събиращи бележки какво не трябва да правят на техния бал, когато пораснат още малко.

Планът за балната вечер е систематизиран и празненството е планирано за всички. А това далеч не означава кроткост- напротив в България е най-шумното и палаво празнуване на Балканите. Ако в обикалящите ни държави, а и други по света като Германия или Америка, балът е тих, сдържан и се набляга на изисканост и разговори за спомени от междучасията, то в България държим да се разбере, че днес е Празникът, моят, на моя клас, когото обичам или мразя и днес ще бъда за една вечер наркоман, алкохолик, ще пея с цяло гърло, докато остана без дъх, оставам навън докато остана без сила.
Спокойствието в нашия град отново цари…дръж се Слънчев бряг! Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина