Музикалният академик иска лайната от поп жанра да спрат да цапат рокендрола
Марки Рамоун, интервю на Blitzкrieg Gunther
Патриархът на пънк рока Марки Рамоун даде единственото си интервю за българска медия пред Под тепето, за вас- читателите. С Марки говори нашият човек Blitzкrieg Gunther, който го посрещна преди разговора със свое бутиково червено вино- за спомен от България. Великият музикант явно се бе подготвил за интервюто с нас, за което сме му адски благодарни. Разговорът бе на ти, както трябва да е между двама рокаджии- Марки и Гюн.
– Кои групи най-много са повлияли върху теб през годините и кои биха били твоите идоли в рока, ако започваше своята кариера сега?
– Бийтълс. Това е. Никой не е бил по-добър и никой няма да бъде по-добър от тях. Те бяха Групата. А за сегашните дни е същото. Ти знаеш, че аз съм бил толкова години в Рамоунс и съм в рокендрол залата на славата, с награда Грами, истината е, че няма чак толкова съществуващи групи, които да са ми повлияли. Но адски много хора са повлияни от това, което ние направихме. Има много добри групи по света, но аз все още чакам следващото голямо нещо като Бийтълс в музиката да се случи.
– По отношение на музиката и контингента от фенове кои бяха основните общи неща и основните различия между пънк рока в Америка и пънк рока във Великобритания?
– В Англия беше сензационализъм. Това беше мода, те бяха модерни. Ти знаеш, че тогава имаха много тежки в икономически аспект времена. Така че британските пънкове пееха за това и техните фенове бяха свързани с тази социално-икономическа тема. Както Клаш и Секс Пистълс пееха. А в Америка ние просто искахме пичовете да се забавляват. Ние също имахме тежки икономически времена тогава. Но на нас не ни пукаше за това. Ние не плачехме за това. Ние правихме това, което трябваше- бачкахме яко и затова сагата Рамоунс продължи 22 години. Аз свирех 15 от тези години в бандата. Но е велико да видиш как от двете страни на Атлантика се правеше велика музика. Нямаше значение какви бяха причините за тази музика, кои бяха мениджърите, ние трябва да сме благодарни, че всичко това съществува сега, записано на CD и видео. Трима от Рамоунс знаеш, че вече са мъртви, същото е с британците Клаш- Джо Стръмър вече го няма. Но за щастие ние имаме технологията, която ни позволява да видим тези банди на клипове и аудио.
– Отделно от Marky Ramone’s Blitzкrieg, кои всъщност според теб са истински наследници на музиката на Рамонес – имаше ли в Америка трансформация на пънк рока в стилове като пост пънк, ню уейв и ако е така, моля посочи някои от известните банди представители на тази трансформация?
– Аз не мисля, че има група наследник на Рамоунс. Това е все едно да намерим някой, който да замести Бийтълс. Или пънк рока в цялост. Но има много добри банди навсякъде и аз обичам да се уверявам, че съм в час с нещата, защото имам радио шоу. И аз винаги пускам и нови банди, и стари групи, и те ми изпращат своите дискове. Така че аз харесвам това, което те вършат. На мен не ми пука за размера, величието на групата, защото има много хубава музика. Но за наследство- да, повечето пънк банди са повлияни от Рамоунс. Но те добавят своя собствен стил към това. Което е яко! Която и да е група, повлияна от Рамоунс, по някакъв начин отдава почит на пънк рока. Тези нови банди харесват и Клаш, и Секс Пистълс, и Рамоунс. Но повечето споделят, че ако нямаше Рамоунс, те може би нямаше да свирят пънк. Тези нови банди може би щяха да забиват нещо друго. Личностите в тази музика са много, като например Ем Си Файв, а си спомням и Ричард Хейл, както знаеш, това е бандата, с която започнах през 71-а. И имиджа в пънкарията дойде така- Ричард си подстрига косата и понеже на много места дрехите му бяха скъсали, той ги закрепи с безопасни игли. И така се случваха нещата.
– Как Марки Рамоун вижда бъдещето на рок музиката – в типични рок и пънк групи като Фу Файтърс и Грийндей или в по-еклектични стилово групи като Колдплей, Касейбиън и Мююз?
– Бандите, които слушам и в които виждам бъдещето, не са много известни. Като например Галоус от Лондон. Но те са много яки. А по отношение на рока, генерално трябва да кажа, че той трябва малко да се отърве от лайната идващи от поп музиката като например ужасния бийт, идващ отзад. И това, че пичовете всъщност не свирят на инструментите си, а ползват технологични имитации. И дори когато свирят на живо те пускат някакви записи. Понякога дори не свирят. Но ако случайно този запис спре, и ти казваш „Ооо“ и всичко отива по дяволите. Много от тях правят това. Аз обичам банди, които наистина свирят на инструментите си, не разчитат на записани предварително звуци и не разчитат на този, който седи в ъгъла отзад с кийборд и пуска предварително направени неща, уж за да помогне на групата. Аз не го харесвам това. Или ти правиш нещата както трябва да са, или се отказваш и зарязваш всичко.
-В тази връзка като съвет към своите млади последователи – ако създавахте група сега, какви щяха да бъдат основните ви цели: договор с лейбъл, фокусиране върху работата в студиото и издаване на повече албуми или по малко студийни записи и фокусиране върху дълги турнета на много места и в различни по размер подиуми ( клубове, сцени, малки зали и т.н. )?
– Зависи от бандата и от личностите в нея. Но това, което мога да посъветвам всеки е да отива навън и да забива на живо. Записването на албуми е яко, но това не е най-доброто, което да правиш. Защото хората трябва да те видят. И те искат да пресъздадеш това, което си направил в албума. И точно така правиха Рамоунс- те забиваха на живо. Ти знаеш, че Джони Рамоун свиреше ритъм китарата, а в студиото са идвали и други музиканти и с тях той въртеше солата. Джони може да прави сола. Когато хората виждаха как ние пресъздаваме това, което сме правили в студиото, ритъмът на Джони беше абсолютно достатъчен. Когато бандите репетират, те го правят, защото ще излязат на живо на турне.
– Бих искал да ми кажеш малко повече за стипендията, която си основал за млади и талантливи барабанисти. Мислиш ли, че това позволява да поддържаме рокендрола жив?
– Да, това го направихме в Лос Анджелис. Всички знаят, че аз свирих най-дълго на барабани в Рамоунс. Тази моя дълга кариера от 15 години накара хората и големият Леми от Моторхед да искат от мен да направя това. И в мое име се ангажирахме и стартирахме тази стипендия. Малки пичове, които не могат да си позволят да идат в академия по този начин могат да постигнат мечтите си. Така че се получава нещо яко и това ме прави щастлив. 
– И последен въпрос Марки. Той е свързан с великите Рамоунс. Липсва ли ти тази огромна популярност, която имахте тогава- имам предвид свиренето пред половин милион души на US фестивала в Сан Бернандино примерно, през 1982-а?
– Да, аз съм свирил пред стадиони, на гигантски фестивали. С моята банда съм свирил и пред 70 хиляди души, и същевременно забивам и в клубове. И в зали от по 2-3 хиляди души. Така че според мен трябва да можеш да правиш всичко, независимо от размера на аудиторията. Аз няма никога да забравя това, което правихме в клуба CBGВ. 
От всяко участие ти научаваш нещо, независимо къде е пред колко души свириш. Дали е на сцена, дали е на стадион, дали е в клуб- няма значение. Но ако спреш да забиваш дори в малки клубове, по-добре си отивай в къщи и излез от бизнеса.
Марки ни разказа още много история. Например за феста в Сан Бернандино, когато сред 500-те хиляди присъстващи са вървели залагания дали в 43-градусовата жега великите Рамоунс ще излязат както винаги с неизменните кожени якета. Разказа ни и за своята 3-годишна победна битка с алкохола. След нея марки се връща в бандата и продължава да свири с гитантски успех. И да прави хората щастливи. Прави го и сега, Пловдив се увери в това.
