Румен Радев: Храмовете и вярата винаги са били сигурният брод на българския народ към съкровената ни национална идентичност
По думите му темата за въвеждане на „Вероучение“ в училищата следва да се разгледа от съответните институции
Отбелязваме годишнината на този храм, но той не е само камък и стенописи. Всеки български храм има свой духовен мир, който се носи от неговия свещеник. Това заяви президентът Румен Радев в пловдивското село Труд. Той дойде по покана на Енорийския свещеник отец Кирил, на празнична Света литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, за отбелязване на 150-годишнината от създаването на храма „Св. Троица“ *. Румен Радев поздрави жителите на селото за опазването на вярата и българската памет.
Деца от детска градина „Бисер“ зарадваха високите гости със специална празнична програма в двора на църквата.
„За нашия народ българските храмове и вярата винаги са били сигурният брод към автентичните ценности и към нашата съкровена национална идентичност.“
На събралите се в двора храма президентът Радев посочи, че 150-годишнината е повод за празник, но и за гордост от „дълголетието и жизнеността на нашата българска идентичност“.
„Век и половина ни делят от онова време, в което нашите предци тук са изградили своя храм на вярата. Поколенията след тях са били изправени пред различни предизвикателства да съхранят съграденото“, заяви Румен Радев.
Той припомни, че храмът е бил опожаряван и отново съграждан, за да може днес да се разнесе камбанният звън като „символ на съхраненото достойнство на рода, на православната вяра и тържеството на непреклонния български дух“.
За 150-годишния юбилей на църквата „Света Троица“ кметът на община „Марица“ Димитър Иванов подари свещник и кадилница, а съветникът на президента Николай Копринков – две камбани, които бяха осветени след тържествената служба.
Държавният глава би за пръв път едната от тях, а митрополит Николай удари втората.
Помолен да коментира призива на дядо Николай за въвеждане на „Вероучение“ в българските училища, президентът посочи, че темата трябва да се разгледа от съответните институции и да се използва опитът в Европейския съюз.
„Подкрепата на Българската православна църква и грижата за духовния мир и благоденствието на вярващите има своите дълбоки традиции, има и своето изражение и днес“, заяви държавният глава.
Президентът изрази убедеността си, че в лицето на митрополит Николай тази подкрепа, основана на духовното водачество и мъдростта на нашата църква, става по-силна с времето.
В словото си след службата Пловдивският митрополит Николай припомни колко значима е църквата за българина и призова християните да отправят молитва на благодарност за всички, които са допринесли за изграждането на „Света Троица“:
„Храмът има огромно значение за човешкия живот, той е небето на земята. Той е отражение на вярата, надеждата и любовта на достойни Ваши предци, намерили сили, средства, възможности и преди всичко вяра, за да съградят тази църква. Църквата е здание от човешки души, на което крайъгълният камък е Господ Исус Христос. Виждайки този храм, обновен в многолетие, ние се утешаваме – че което е Божие, то е вечно. Тази сграда, не е само от камък и тухли, а е изпълнена с Божествената благодат на Светия дух. Подобава в този ден, с благодарна съвест, да си спомним за всички онези, строили този храм, да си припомним в молитва за достойните архиереи, за онзи владика осветил храма, за всички архипастири и пастири, които са служили в него.“
Пред храм „Света Троица“ държавният глава бе посрещнат от областния управител Здравко Димитров, кмета на община „Марица“ Димитър Иванов, кмета на с. Труд Красимир Минков и стотици жители и гости на селото.
На изпроводяк кметът Димитър Иванов подари на президента Румен Радев и на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай български розови домати и краставици – собствено производство, както и селекция от личната си градина на родни сортове плодове: кайсия, касис, бяла и червена малина.
–
* Строителството на храма „Света Троица“ в с. Труд започва през 1866 г. и завършва през 1869 г. Инициативата за изграждането му е на първия свещеник в селото Михаил Панчев, учител в килийното училище и църковен певец. Негова съпруга е сестрата на Бащата на апостолите Иван Арабаджията. Въпреки че по времето на турското робство, има заповед храмът да не е по-висок от джамията, заможни земевладелци от с. Труд издействали той да бъде издигнат на сравнително голяма височина – около 10 метра. През 1869 г. „Света Троица“ е осветен и отворен за богослужение.
