„Сама и обща – 75 стихотворения“ – „Пловдив чете“ и Пловдив – Европейска столица на културата представиха поетическата биография на Божана Апостолова
„Няма място за празнота
повече под небето.“
Божана Апостолова
„Сама съм, когато имам бял лист пред себе си. Обща съм, когато съм обградена от любовта на толкова много хора.“ С това откровение поетесата и издател Божана Апостолова посрещна почитателите си в залата на Драматичен театър – Пловдив за представянето на „Сама и обща – 75 стихотворения“.
В новата си книга, издадена от ИК „Жанет – 45“, Божана е съставила своеобразна поетическа биография. В нея, както и в живота, има всичко – от най-интимна лирика до социални поеми. „Творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.“, пише литературният критик професор Миглена Николчина. „Този път, който избрах преди 30 години. Избрах книгата българска и най-малко време оставих за себе си, за да напиша поне един роман на живота си. Ама, каквото решил Господ!“, допълва я задочно Божана Апостолова.
Вярната й публика в Драматичния театър, както винаги, я посреща топло. ,,По принцип не позволявам на никого да влиза в кухнята на душата ми. Но това, което най – уважавам е откровената жива реч, вашето мнение и въпроси“, споделя Божана. И продължава да разказва: ,,Направих издателството на майтап. Подигравах се, никога не съм смятала, че това ще стане едно от най-успешните издателства в България! Ако знаех, щях да го кръстя поне Издателска къща ,,Божана Апостолова““, не пропуска и самоиронията в думите си. Изборът на име за издателството също е своеобразна история. Поетът Петър Анастасов, тогава директор на пловдивското издателство „Христо Г. Данов“ дава идеята: „Кръсти го „Жанет““, казва на Божана, а тя добява: „Сложете тогава и едно „тире-45“.“ Попитали я защо е нужно, а тя отговаря: „Защото 45 години стигат, а хората глупеят вън.“
Литературният път на Божана Апостолова започва още в училище „Христо Смирненски“. Там написва пет стихотворения и печели трето място на конкурс за патрона на училището. ,,Полуграмотно, не съвсем неграмотно”, добавя с усмивка тя. Тогава изпраща няколко свои творби на Леда Милева за печат във вестник ,,Септемврийче”. За огромна изненада, ученичката получава писмо с отговор от известната българска поетеса. ,,Каза ми, че трябва да чета художествена литература. Ама аз, както ми казваха по онова време всички, сираче въшливо, като не знаех какво е това. Оттогава си мечтаех да бъда известна и се научих да отговарям на авторите на всички ръкописи. Благодарение на Леда Милева”, спомня си Божана.
Тя сподели с читателите си още много откровения за живота си, които неизменно проличават и в нейното творчество. Едно от най-личните стихотворения е посветено на сина й. Вярна на себе си, поетесата засегна и доста злободневни теми, сред които и бягството на младите хора в чужбина. ,,Нищо не ми причинява такава болка, колкото мисълта, че децата ни си отиват .Това ми се вижда жестоко. Всички сме хора, всички имаме мечти и искаме да отгледаме децата си!’’, каза с болка тя. ,,И всички започнахме да ги учим да заминават, за да изкарат в повече някой лев.“
Божана Апостолова завърши литературната среща с пловдивската си публика прочитайки остра социална поема и с апел към всички, да не допускат децата им да са някъде далеч, извън родителската прегръдка.
„Просто веднага ще рухне света,
ако някой откъсне цвете.“
Анна Велкова, стажант
