Центърът по Растителна Системна Биология и Биотехнология започва да развива фундаментална наука под тепетата с 15 милиона евро от Европа
Местният парламент трябва да реши дали да предостави общински терен в Тракия за изграждането на най-модерния научен кампус по растителна биология у нас
Иво Дернев
Брезовко шосе. Последна спирка на 15-ката. КПП. Зад него – Институтът по зеленчукови култури „Марица”. Черен бор, кестени, чинари и див рожков, подредени в незнайна ботаническа градина. Кучета следят с поглед, но не лаят. Пазят масивни вековни къщи – като тези на Сахат тепе. Звучи английска реч.
Необикновено начало на един журналистически материал, нали? Но напълно обяснимо. Необикновено е чувството по пътя към сградата на Центъра по Растителна Системна Биология и Биотехнология (ЦРСББ). А още по-необикновено става, когато попаднеш вътре, в научно-изследователския център към единствения български проект, спечелил 15 милиона евро от програмата „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия за създаване на върхови научни постижения. Там се говори на английски език. В него работят редица млади учени от Щатите, Германия, далечен ЮАР. Говори се за фундаментална наука, за постижения в сферата на растителна системна биология и за изграждане на най-модерния научно-изследователски център в България. Страхотното е, че това се случва в Пловдив.
Само след няколко дни общинският съвет трябва да вземе едно от най-важните решения в мандата си. Дали да постави града на световната научна карта. Това може да се случи, ако старейшините решат да подкрепят предложението за безвъзмездното отпускане на общински терен в Тракия, върху който да бъде построена сграда, каквато в България никой досега не е проектирал. С две думи-местната власт иска да подаде ръка на младите учени. Зелен светофар за това дава вече и самата държава, която трябва да подкрепи проекта финансово, както това стори вече Европейската комисия. Ако общинските съветници кажат „Да”, то градът ни ще се превърне в научно-изследователският център на България, а и на Балканите, в сферата на растителната биология и биотехнология.
Какво са проект Planta Syst и Центърът по Растителна Системна Биология и Биотехнология
Planta Syst е мащабен научен проект, зад който седи консорциум от четири български и два немски института- новосформираният Център по Растителна Системна Биология и Биотехнология, Институт по молекулярна биология и биотехнология, Институтът по зеленчукови култури „Марица“ и Института по микробология при БАН, немските Потсдамски университет и Институт по молекулярна растителна физиология „МаксПланк“. Научно-изследователският проект бе финансиран от програмата Хоризонт 2020, след като по него се работи още от 2014 г.
Тогава кандидатствахме с консорциум в конкурса за стимулиране и създаване на нови научно-изследователски центрове в европейски страни, чийто научно-изследователски индекс е по-нисък. Идеята на инициативата е да се изравни разликата между по-развитите европейски страни в това отношение и тези, които изостават по една или друга причина. Става въпрос за държави предимно от Източна Европа, но също така Португалия и Люксембург. Целта е да се направят нови центрове за върхови постижения в науката, като стандартите да са на изключително високо ниво, обяснява координаторът на проекта доц. Цанко Гечев.
Подготовката стартира през 2014 г., когато започва писането на проекта. Той е подаден през 2015-та, като конкурсът на Европейската комисия е в две фази. Първата обхваща първата една година, в която кандидатите за европейско финансиране получават едногодишен грант, за да развият концепцията за научен център. Грантът за първата фаза е половин милион евро, а за втората – до 15 милиона евро. Толкова печели и проектът на консорциума Planta Syst. Той преминава през първата фаза с други 29 идеи измежду общо 171 кандидата. На финал ЕК избира само 11 проекта, които да бъдат реализирани със средства от Хоризонт 2020. Единият е българският.
Нашата идея е да създадем нов научно-изследователски център по растителна системна биология и биотехноголия, като основното, което искаме да правим, е фундаментална наука в областта на растителната биология. Или най-общо казано – искаме да използваме най-новите научни достижения на физиологията, биохимията, генетиката, геномиката, за да видим как растенията на молекулно ниво реагират към околната среда. Какви са молекулните механизми, които водят до тяхното индивидуално развитие. Имаме и практическа насоченост. Например, имаме отдел „Селекция зеленчукопроизводство”, който е една малка част, но той особено добре си партнира с ИЗК „Марица”, като се фокусира към зеленчукови култури като домати и пипер. Но основното е фундаменталната наука. Чрез отделни растения искаме да изследваме молекулните механизми на развитието и реакцията на растенията с околната среда, разяснява проф. Гечев.
Към днешна дата към проекта в целия консорциум работят около 60 души, като половината от тях се намират тук, в Пловдив. Те са направили първа крачка към голямата стъпка – изграждането на новия научно-изследователски център, за който от кметството предлагат да им се предостави общински терен в Тракия.
Имаме подкрепата и разбирането на българското правителството и Община Пловдив. Те оценяват важността на проекта и виждат, че това е нещо хубаво. Не се политизират нещата, защото явно науката е важна за всички. И тук не говорим само за наука – този център ще доведе и до икономическо и социално развитие на Пловдив и региона. Затова и очакваме да имаме нов кампус. Тогава ще можем да се разширим така, както сме планирали в пълния капацитет. Ще удвоим екипа си и от 30 ще станем близо 65 души, казва доц. Гечев.
Подчертава, че най-трудното в работата по проекта е намирането на специалисти.
Обявяваме конкурси навсякъде, и в български, и чужди сайтове. Публикуваме обяви, когато има нужда от конкретен специалист. Събираме около месец кандидатури, правим селекция по документи. След това правим кратък лист, на база който правим интервюта онлайн, ако са чужденци, разбира се. Така назначихме колега от Германия, експерт от Южна Африка, специалист от САЩ. Но по принцип е трудно и след това, особено за гражданите извън ЕС, тъй като имат проблеми с визите, разкрива ръководителят на проекта.
Не крие, че все още е необичайно тук да се наемат чужденци на работа. Особено висококвалифицирани и очевидно скъпо платени. Освен това процедурите са тромави. Но пък когато попаднат в Пловдив, чуждите експерти остават тук и съответно променят средата, което е огромен плюс за града. Експертите, които вече работят по проекта Planta Syst, оценяват качеството на живот в Пловдив като много високо. Смятат, че дори градският транспорт е изключително добър.
Градът е на едно много добро ниво, така че като открием експерт в чужбина не е трудно да го привлечем, не крие доц. Гечев.
Хубаво е да съм тук. Това е страхотна възможност за мен. Имах и други опции, но избрах тази – да бъда част от еволюцията на един нов институт.Това ми е по-интересно. Интересно ми бе също да дойда в Европа от ЮАР. При това не в Европа, където всеки предпочита да отиде, а на различно място. Тук, в България, в Пловдив, обясни специалистът по биоинформатика от ЮАР Рейф Лайъл. Неслучайно, едно от условията да започнеш работа в администрацията на ЦРСББ, е да говориш перфектно английски. Рейф и колегите му все още не знаят български, а и нямат време да се концентрират върху ученето на чужд език. Имат по-важно занимание – да правят фундаментална наука.
Това трябва да се случва в новия научно-изследователски кампус, който трябва да бъде изграден по проекта върху общински терен в Тракия. Очаква се конкурс за съфинансиране от българското правителство да бъде обявен догодина. След което от ЦРСББ първо ще обявят конкурс за проектант, а после и за фирма изпълнител на новия център. Планът е до три години той да бъде построен. Всички процедури ще бъдат направени открито и прозрачно, тъй като средствата са публични, а реализирането на проекта се гледа под лупа и от българското правителство, и от Европейската комисия.
Сградата няма да е просто сграда. Бъдещият изследователски център ще има специализирани помещения, специални оранжерии, климатични стаи. Имахме предварителни разговори с експерти, които казаха, че подобна сграда не е правена, обясняват от PlantaSyst.
В новия кампус учените ще се опитват да открият как растенията да бъдат по-приспособими при новите климатични особености.
Какво правят
Един от научно-изследователските ни отдели е молекулна физиология на стреса. Това, което ние правим, е да гледаме как растенията реагират на екстремни а биотични фактори-засушаване, екстремни температури и т.н. Как се адаптират те. Те го правят, защото имат механизми. Но някои от растенията са по-успешни от други. Ние искаме да направим сравнение на молекулно ниво, за да разберем кое прави успешните растения по-успешни, в сравнение с по-чувствителните. Да видим кои са гените, които са метаболитите, които се променят. Как може те да бъдат коригирани така, че това, което научим от моделните растения, да го приложим към важни селскостопански култури. Имаме някои успехи в това отношение, но тепърва ще вървим напред. В момента например работим в сътрудничество с една ирландска фирма, която разработва биостимуланти-екстракти от морски водорасли. Ние показахме, че те могат да защитават растенията при стрес. При обработване им с този напълно естествен продукт, растенията стават по-устойчиви. Идеята е, ако знаем например, че има неблагоприятна прогноза за времето, да могат растенията предварително да бъдат стимулирани да си включат защитните механизми. Това е хубаво да се случва само в момент, в който растенията имат нужда от защита. Защото ако се случва постоянно,растенията ще изразходват своите ресурси и това може да се отрази негативно на техния енергиен статус. Както една държава- ако тя непрекъснато инвестира в армията си и я прави огромна, това ще срине икономиката. Затова трябва да се намери баланс. Когато е необходимо, растението на молекулно ниво да се адаптира, разяснява на по-достъпен език онова, което правят учените в центъра доц. Гечев.
Те, всички заедно, са готови да правят фундаментална наука. И вече го правят. Сега остава да изградят новата си база, в която да разгърнат целия си потенциал и да привлекат още свои колеги от различни краища на света. Средствата са осигурени, сега топката е в полето на пловдивския общински съвет. На следващата сесия може да бъде родена една много добра новина за града, ако старейшините подкрепят предложението за предоставяне на общински терен за изграждане на първия в България супер модерен научно-изследователски център. Нещо, което се подкрепя от Европа, от държавата, а и от местната власт. Остава местният парламент да каже „Да”.
