Откриването на най-големия градски културен форум Есенния салон на изкуствата катастрофира тежко. Към челен сблъсък с критичността на пловдивската публика го бутнаха писателят Недялко Славов и Деян Донков с театралния им експеримент „Последното бягство на Дон Жуан“.
Цялата драматургична претенция на спектакъла се разби на пух и прах с напускането на повече от половината публика на Античен театър – нещо, което се случва изключително рядко. Жестът на зрителите бе повече от категоричен: „Дойдохме за откриването на Есенния салон на изкуствата, а получихме „антитеатър“ вместо театър“, както определи видяното Виделина Гандева.
А социалните мрежи се тресат от негативни коментари на „отвлечените“ от шума около „Последното бягство на Дон Жуан“. Положителна оценка липсва. Доволни от видяното няма. Кипи негодувание.
„Когато Античният театър опустява още в първите минути, това е тихо послание. Натрупаният през годините културен капитал и наследството от Европейска столица на културата създадоха интелигентна и критична публика, която изисква уважение. А когато осветлението угасне идва ред на толкова много въпроси“, написа Нина Димовска, шеф на отдел Култура към общината.
„Постановката „Последното бягство на Дон Жуан“, с която Пловдив откри 22-то издание на „Есенния салон на изкуствата“ на Античния театър, спечели приза на публиката за „антитеатър“. Но не в смисъл на театър на абсурда, а в смисъла на „абсурдно, за да е театър“. Като оптимист искам да кажа, че подобни неуспешни опити оформят критичния вкус на зрителите. За да разбере човек какво е истински доброто изкуство, понякога трябва да види и лошото. Снимка на изпразнилия се театър имам, но няма да покажа“, гласи целият коментар на Виделина Гиндева.
„Току що излизам от Античния театър, където театралната премиера на Есенния салон на изкуствата беше „Последното бягство на Дон Жуан“ с Деян Донков по Недялко Славов. Неудобно ми е. Според мен на всички трябва да ни стане много неудобно. И докато не ни стане много НЕУДОБНО, нещата няма да се подобрят“, е мнението на театроведът Катерина Георгиева.
И може би именно тук се крие и единственият истински позитив в цялата история. Пловдивската публика очевидно вече е достатъчно зряла и критична, за да не ръкопляска от учтивост на всичко, което ѝ бъде предложено. Богатият културен календар на града, десетките фестивали, спектакли и събития, както и натрупаният през годините опит, са възпитали зрители с критерии. А когато тези критерии не бъдат покрити, те не се притесняват да го покажат – било с напускане на залата, било с категорична реакция след това. В крайна сметка, критичната публика е добра новина за всеки град, който претендира да бъде културен.
