Още един пловдивски храм с тапети върху стенописите

Унищожени са стенописите на проф. Димитър Гюдженов, проф. Никола Кожухаров и художничката Невена Кожухаров, сред които редки изображения на св. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански

Още един пловдивски православен храм се сдоби с евтина имитация от тапети върху автентични стенописи. Става дума за църквата „Св. Възнесение Господне“ на улица „Славянска“ в близост до Военна болница. Новите тапети са били налепени в края на 2025 година. Съсипването на оригиналната стенопис достигна до очите на много хора и преди няколко дни, когато бе отбелязан и храмовият празник по повод Възнесението – тази година на 21 май.

Храмът е построен в края на 1930-те години и завършен през 1942 година с оригинален иконостас, но без да бъде цялостно изписан. Това се случва през 1967/68 година от екип от професорите от Художествената академия и едни от най-важните имена в българската историческа живопис Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, заедно със съпругата на последния, художничката Невена Кожухарова.

В притвора на храма се пазеше паметна плоча с дарителите на храма, изписан по времето на патриарх и наместник на пловдивската митрополия Кирил, която днес не се вижда – замазана, унищожена, или в най-добрия случай преместена някъде.

Стенописите им не бяха в много добро състояние поради множество течове, но реставрацията им бе напълно възможна. Иконописната програма бе особено интересна, като по стените бе и едно от редките изображения на св. Паисий Хилендарски, докато пише своята „История“, канонизиран само няколко години преди изписването на храма. Унищоженото от тапетите изображение е едно от първите негови в историята на българската живопис след обявяването му за светец през 1962 година. Друг премахнат образ е на св. Софроний Врачански, канонизиран през 1964 г. Останалата част от храма също бе с оригинални, авторски стенописи изцяло в духа на православната живопис, но и с личен почерк на тримата именити хужодници.

Вместо тях сега поставените тапети са напълно идентични с цялата масова продукция, която се налепя по нови и стари храмове в цялата страна и особено много в Пловдивска епархия. Освен унищожаването на вложените ръчен труд, умения и творчество, новите тапети подменят естетиката на храма и с изключително ниското си качество. Явно планирани за много по-малък размер печат, те са принтирани с вадещи очите видими пиксели при поглед отблизо.

Храмът не е паметник на културата и, за разлика от случая в храма „Св. Марина“, са изцяло в рамките на закона, но от чисто човешка гледна точка подмяната на десетилетните ръчни изписани стени с изкуствени некачествени бездушни принтове, както и премахването на плочата с имената на хора, оставили част от себе си за красотата и бъдещето храма, буди недоумение.