Как Търговско-индустриална камара стана Съдебна палата на Пловдив

Сградата се свързва основно с негативни събития – арестувани престъпници, различни видове дела и леко скучна администрация за хората, които се занимават с дружества, свидетелства за съдимост и подобна бюрокрация.

Истината е обаче, че първоначалната ѝ история е свързана с Търговско-индустриалната камара в Пловдив. След сформирането на звеното и постепенното разширяване на дейността му през годините, в края на 30-те се решава да се издигне и представителна сграда. Това се случва  през 1938 година, когато започва строежът на този техен нов дом. Проектирането  е възложено на Димитър Попов и Светослав Грозев, а строителството продължава до 1941 година, когато здранието е осветено на 6 март.

Дизайнът е доста строг, типичен за сериозна и представителна сграда. Носи и много от белезите, обичайни за архитектурния модернизъм у нас между двете световни войни. Била е на три етажа, с две големи зали и две отделни стълбища. По-големият вход и по-голямото стълбище водят до двете зали – едната е точно над самия вход, другата гледа на север, днес – към вътрешния двор.

Подовата настилка е от големи мраморни черно-бели плочи. Около касите на вратите са използвани красиви гладки мраморни плочи, на които ясно си личат ефектните жили. Стените са облицовани в травертин. Всичко е изпипано в максимален детайл. До днес на много места си личат и устойствата за отваряне на прозорците, както и името на фирмата, която ги е изработила – немската Kiekert, която до ден днешен съществува и прави заключващи системи за целия свят.

В западната част са събрани по-малки помещения – там подовата настилка е от черно-бели шахматни карета от мозайка, също типично за модернизма у нас през 30-те. Стълбището също има типичен модернистичен елемент – дългите тесни и високи верткални прозоречни отвори. Парапетът е тръбен.  Изключително интересно и необичайно за страната – но срещано в други сгради в Пловдив – е решението за долната част на стълбищата. Вместо с гладка, полегата повърхност, те са стъпаловидни и от долната си страна.

Екстериорът на сградата също е много интересен. Облицовката е каменна, изчистена от детайли, които са съвсем малко. Такива намираме най-вече на двете врати – по-голямата от източния вход и по-малката – на западния вход. В метални медальони на вратата са изобразени типични за промишлеността символи – стилизирана фабрика, зъбни колела, житни класове, както и покровителят на търговците – Меркурий. Подобни елементи има и над централния вход…

Всичко по темата може да видите в Lost in Plovdiv.com.