Вижте Небет тепе преди всички останали (ВИДЕО РАЗХОДКА)

Как ще изглежда Небет тепе и има ли сериозни поводи за притеснения относно визията на изключителния обект, назоваван неслучайно Актът за раждане на Пловдив? Тези въпроси си задават много хора в последните повече от две години. Задаваше си ги и целият екип на Под тепето във времето, докато вървяха дейностите по консервация, реставрация и социализация на множеството културно-исторически пластове на върха на Трихълмието.

През цялото време надделяваха съмненията за лошо изпълнение на дейностите по проекта, за стремеж към усвояване на повече средства, вместо към постигане на възможно най-добър резултат.

Решихме да проверим на място какво се случва на Небет тепе, буквално дни преди откриването му, което кака или иначе не е насрочено официално. Върхът на Трихълмието все още е затворено за посетители, но екипът ни успя да достигне до всяка една точка от вече почти напълно завършения обект. Камерата на видеоподкаста „В Капана“ на Под тепето успя да запечата почти всеки детайл от Небет тепе, за да ви запознае с онова, което се крие зад строителните заграждения още преди те да бъдат премахнати.

На пръв поглед остава да бъдат завършени дребни детайли. Добрата новина от обиколката ни, че множеството съмнения за качеството на строително-монтажните дейности не се сбъдват. По най-важните части от хълма е пипано деликатно, ненатрапчиво, без бутафории и с отношение към безценното културно-историческо натрупване. Обектът е добре организиран за посетители и в същото време не е претрупан от много нови намеси. Дори новите алеи на върха са оформени така, че да се вписват в средата и да се превръщат в естествена част от нея, а не да седят като кръпки. Парапетите при множеството подходи са адекватно подбрани, терасите за наблюдения по пътя към Небет тепе са добре оформени с естествени материали. Свършена е добра работа и по озеленяването- докато градската среда на Пловдив е като савана в средата на септември, горе на Трихълмието е тучно зелено.

Прави впечатление обаче, че дори без да е отворен официално за посетители, обектът вече тъне в боклуци от хора, които успяват да се доберат догоре сякаш само и само да оставят сметта си там. Истината е, че освен човешката намеса, причина за това са и малкото съдове за боклук- със сигурност има нужда от повече кошчета.

Изключително озадачаващи са два много съществени елемента от общата картинка, които станаха повод на много критики в последно време- бетонните мини амфитеатри, които гледат към каменни зидове, а не към самия град. И, разбира се, прословутата ограда. Макар и невидима на много места, съвсем очеизвадно тя е напълно безсмислена, тъй като няма да изпълнява основната си функция- да спира нежелани посетители и да предотвратява евентуални вандалски посегателства. На много места тя е прекъсната и по същество достъп до Небет тепе има отвсякъде.

Дали оградата и въпросните две амфитеатрални бетонни конструкции са направени с цел усвояване на повече средства, тъй като по същество строителни намеси в самия обект почти няма, оставаме за преценка на драгия читател и зрител.

В заключение изводът от видяното е, че най-лошите очаквания за Небет тепе не са се сбъднали. Както написахме миналия ден, нашето мнение накратко е, че поне на пръв поглед се спасихме от поражения по археологията и превръщането на мястото в кич – върхът до голяма степен запазва своя автентичен дух. Другата страна на монетата са странните решения за прекъснатата на няколко места безсмислена и нефункционална ограда, както и няколко други детайла – неща, които все пак са обратими и във всеки един момент могат да бъдат премахнати, каквото, всъщност, е и изискването на НИНКН.