Източник: Lost in Plovdiv
За пореден път гидовете от сдружение 365 – Аделина Калъпчиева, и фондация Български архитектурен модернизъм – Теодор Караколев, успяха да ни заведат на едно вълнуващо пътешествие из миналото и архитектурата на Града на тепетата. Темата в неделния следобед бе еврейското наследство, а турът продължи повече от 2 часа и ни разкри множество любопитни факти и истории
Доказателства, че Пловдив е населяван от евреи, има още от 3 век, като археологически проучвания сочат, че по това време синагога е имало в близост до църквата Света Петка.
Впоследствие още данни за масово преселване на евреи намираме от 15 век, когато тук се пренасят големи групи от Испания, Германия и Румъния и именно тях свързваме с информацията за създаването на еврейската общност под тепетата (основно сефарадските евреи от Испания).
Най-многобройни са били в годините преди Втората световна война, но след нея и основаването на израелската държава броят им рязко намалява.
Започваме разходката си в района на Трихълмието, където първата ни спирка е сградата на Исак Бехар, проектирана от архитекта Христо Пеев през 1942 г. Първоначално тя е записана на името на Борис Марков, но се предполага, че това е свързано със Закона за защита на нацията, действащ около времето на Втората световна война.
При нея, поради неправилната форма на парцела, Христо Пеев използва един от похватите на възрожденската архитектура, а именно – използването на триъгълни еркери, за да се осигури правилна форма на помещенията. Интересен детайл, който може да видите на стълбищната площадка е мозайка, която представлява звездата на Давид и инициалите на собственика ИБ, заедно с годината на създаване на къщата.
Продължаваме по централната градска улица, където интересен пример, включващ едни от най-ранните белези на настъпващия модернизъм – хоризонтална профилна мазилка по ъглите, балкони с хоризонтални метални елементи, завършващи с експресивен полукръг и плосък покрив, е сградата на Алберт Панижел. Тя е построена през 1932 г., но впоследствие ясно може да се различи надстрояването ѝ с още един етаж по време на социализма. В миналото на долния етаж се е помещавала юрганджийница, а горе е живял известният в миналото фотограф Хенрих Хершкович, на чиито кадри от Пловдив се възхищаваме и до днес. Той е единият от двамата евреи, чиито имена носят улици в Пловдив.
След това гидовете ни повеждат в сърцевината на Еврейския квартал, който се смята, че се е простирал в границите около подножието на Сахат тепе, улиците, заключени между Христо Г.Данов и Четвъртък пазара, до квартал Мараша на запад.
На Христо Г. Данов се намира и в момента Еврейският културен дом, от който е част народното читалище Шалом Алейхем, което започва да съществува през 1945 г. с 600 книги. В момента тук се преподават много езици, изкуства и библиотеката вече има хиляди читатели и томове литература. Сградата е проектирана през 1932 г, от арх. Камен Петков, като някои от елементите ѝ и твърде многобройните декорации са в доста остарял за времето си стил, тъй като по това време вече активно навлиза модернизма.
По самата улица Христо Г. Данов много от къщите са на евреи. Тук е бил домът на Хаим Адроке – дядото на Ивет Анави, на д-р Саров, който е бил разселен в Широка Лъка, но впоследствие цялото семейство се премества в Израел, и до днес наследниците му са лекари в Израел и др.
На съседната улица – Бетовен, също може да се натъкнете на мнозина сгради, предишна собственост на представители от еврейската общност. В момента в доста от тях се помещават офиси на редица банки.
Покрай Четвъртък пазара една от спирките пък е къщата на Насим Калев, който е бил известен банкер. Тя е строена около 1900 г., в стил сецесион. Интересен факт е, че негова праправнучка е носителка на Нобелова награда, свързана с климатичните промени – Клаудия Шейнбаум Пардо.
Спираме се и на втората улица, носеща името на представител на еврейската общност – Елиезер Моше Калев. За него се знае, че е бил доста близък с османците, като е използвал това си влияние, за да помага активно на българите и дори на Васил Левски.
Оттам продължаваме към една от малкото действащи синагоги в момента в страната – Цион. Закътана между жилищни сгради и в малките улички, едва ли много от нас знаят къде е тя. Строена е преди около 140 години в неовизантийски мавритански стил, с множество сини мотиви и впечатляващ полилей от Виена.
Мъжете и жените са отделени при служба и е важно да се отбележи, че в синагогата няма никакви изображения. По време на комунизма е била използвана за склад.
Към края на тура се връщаме към едни по-трагични събития, свързани с евреите в Пловдив и България. На мястото на днешното частно училище Дружба преди се е намирала еврейско училище, в чийто двор на 10 март1943 г. били събрани пловдивските евреи, за да бъдат извозени към концлагерите. За щастие държавата успява да спаси всички, които са с българско гражданство и те запазват живота си.
Последна спирка е Паметникът на благодарността – единствен по рода си в страната, точно срещу Дома на младоженците. Той е израз на признателността на българските евреи за спасяването им. Представлява шофар – ритуален рог, използван в съботните служби и е дело е на скулптора Атанас Карадечев. Открит е на 10 март 1988 г. по повод 55-годишнината от спасяването им и 50-годишнината от създаването на израелската държава.
Паметника беше открит 1998 , а не 1988 😉
Имаше и улица Менахем Менахемов?
ИМА ЛИ ОЩЕ НЯКОЙ, КОЙТО ВЯРВА НА ПОДМЯНАТА. КЪДЕ Е НАСКО – ЕКС МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА.
Направете проучване, т.е. почетете повечко гръцки, римски и латински извори от ранната римска епоха до късното средновековие и нач.на XVIII в. за да разберете какво представляват евреите и защо са подлагани на гонения от Нерон, Диоклитиан, Конст.Велики и т.н., не случайно.
Съпрyгът ми и аз свaлиxме излишнитe килoгpами бeз диeтa и cпopт и самo за две сeдмици. Най-ефeктивното лeкаpcтвo, което помогна на милиoни и ще ви пoмогнe:–- https://shorter.me/keto
Кога ще има пак такава обиколка? С кой може да се свържем?