Постановка за любовта, изкуството, въображението и още нещо
Стефка Георгиева
„Духът на любовта“ не е просто спектакъл за любовта между двама души. Това е постановка за любовта въобще – за тази между хората, за любовта към живота, изкуството и въображението.
Какво означава да си успешен? Каква е голямата любов и единствена ли е? Ако е така, приключва ли някога? Какво е отношението на успелите родители към децата им? Това са все въпроси, на които представлението по текст на Нийл Саймън, ако не напълно, то поне до голяма степен отговаря. Може би, за да разберете напълно този празник на театралното изкуство върху сцената, е нужно да имате известна доза житейски опит. Да сте изгубили някого, да сте обичали истински, някой да ви е пренебрегвал и още нещо…
Постановката на Андрей Калудов е повече от чудесна, а брилянтната актьорска игра на Христо Гърбов, Албена Павлова, Радина Думанян и Тодор Дърлянов изправи публиката на крака в пълната зала на „Борис Христов“. Историята разказва за писателка с остър нрав и нейния починал съпруг, също писател. Пет години след смъртта му, Роуз продължава да го вижда и да говори с него. Любов като по филмите, като тази в реалния живот, след като изгубиш любимия си. Тук особено уместен усещам въпроса и последвалия отговор: „Как разбра, че я обичаш? – Без нея всичко губи смисъл.“
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
