Архивите разказват: Мевлеви хане – Дервишкият манастир в Стария Пловдив

Това е единствената сграда с ислямска архитектура на Трихълмието

Години наред гостите на р-т „Пълдин“ са яли и пили в залата за медитация и килиите на дервишите

Историческият обект Мевлеви (Мавлеви) хане се намира в архитектурния резерват Старинен Пловдив и в наше време е известен като неработещият от години бивш ресторант “Пълдин”.

Всъщност имотът в сърцето на Стария град отскоро е притежание на фондация Хермес, с председател Ахмед  Доган. НПО-то купува една от перлите в Стария град от Георги Гергов. Сградата – паметник на османската архитектура е купена чрез специално създадена фирма с име “РУМИ-1207”. Според проф. Любомир Караджов, по всичко личи, че дружеството е кръстено на Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад-Руми, философ, поет и суфист, роден именно в 1207 г. Той цитира по този повод една негова  мисъл, която гласи „Когато себичността дойде, Бог си отива“.

“Където има руина, има и надежда за съкровище”

С този цитат от Руми започва албума “Пътеводител за Османска България”, в който е отделен един кратък абзац за култовата сграда. Обяснява се, че на “Трихълмието – християнския квартал – е запазена една сграда, която е свързана с… исляма.” Според най-разпространеното обяснение Мевлевихането на въртящите се дервиши се появило имено там, заради факта, че дервишите изповядвали неортодоксален ислям в държава, където сунизмът бил официална религия.

Това е единствената сграда с ислямска архитектура на Трихълмието.

Според историците тя е и единствения дервишки манастир от този вид, запазен у нас, с донякъде съхранената зала за медитация. Смята се, че някога е принадлежал на персийска религиозна общност от ордена на „мевлевиите” – танцуващите дервиши. Неин основател е Мохамед Джелаледин – Руми. Намирал се е във вътрешната част на крепостта, която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през XVI-ти в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща и Печ, след като Унгария придобива независимост от Османската империя. До 1400 година там е имало храм или параклис.

Някогашният комплекс е включвал молитвен дом–джамия, зала за ритуални танци на дервиши и жилищни постройки. В края на IX век манастирът е изоставен и от него оцелява само ритуалната зала за танци. Според описанията средата на тавана е била украсена с резбарско слънце.

Основната сграда е била с приблизително квадратна форма, с размери 14 на 16 метра. Вътре е имало зала, оформена от осем дъбови колони, носещи тавана с дъсчена обшивка. Историците твърдят, че е имало отстъп с измазан холкел, изписан с гирлянди и осем медальона с цитати от Корана. Може да се каже обаче, че добре е съхранено текето на танцуващите дервиши.

През 2017-та по време на седмица, посветена на османската архитектура в страната Айдън Юмеров от Висшия ислямски инситут в София представи свое проучване за хането. В него той твърди, че под кладенеца в задния двор са открити останки от предишните исторически епохи, които говорят, че на това място е имало Римска крепост и храм.

“От дясно във вътрешния двор са били стаите на дервишите, които по-късно са преправени и са превърнати в салон за клиенти на ресторанта, който води към голямата “Сема” – залата за танци на дервишите, която е функционирала като основния салон на ресторант Пълдин.”

Юмеров споделя още, че свещниците, които са на стените на ресторанта са изработени копия на артефакт, намерен в дервишкия манастир.

По думите му, оригиналният таван на тази зала бил с дърворезба, в която няма използван нито един пирон, а е с дървени снадки.

Подземната зала, под големия салон, има запазени стени от римската крепост, които са вградени в османския градеж, сочи проучването на Юмеров. Според изследователя там има запазено изображение как бога на виното поднася вино и яйце на бременна жена – символ на плодородието.

В двора е имало имарет – кухня за нуждаещи се. Тя е била отделна от тази на мелвелихането. Тези манастирски обители са имали такива кухни за всички нуждаещи се, независимо от религията и етноса им. В днешно време няма запазено нищо от тази кухня, твърди историкът.

В другия ъгъл на двора е имало малък хамам. До сградата е имало джамия с минаре, тя е разрушена в пожар през 1870 година и от нея остава само минарето до 1940 г. След Освобождението мелвелихането е изоставено. “Реставрацията” му започва през 70-те години на XX-ти век, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.

Тогава са заличени и имената на учителите на въртящите се дервиши, изписани в салона за медитация, както и цитатите от корана.

“За голямо съжаление този паметник още е ресторант,“ завършва лекцията си той.

Външната архитектура на сградата е скромна, но богатият на резби и стенописи интериор показва разточителство, разказва сайтът vizitplovdiv. Изпълнението на детайлите в украсата свидетелства за уменията на българските майстори строители от епохата на Възраждането, както и за влиянието, което те упражняват с изкуството си дори в османските култови сгради.

За дервишите в Пловдив пише Славейков. Той описва техния начин на живот и бит.

Шейхът бил главен измежду тях, но възрастта на описания по онова време била странна – само 11 годишен. Той трябвало да има харем и едно от момичета, за което пише Славейков, било малко по-голямо от него. Често виждали шейха да си играе в двора, на пясъка и с нищо не можел да бъде отличен от останалите деца. Ритуалите, които извършвали дервишите, били странни и непонятни за другото население на града, затова ги възприемали като тайнствени и мистични хора.

Снимка на корицата – последният танц на дервиши в Пълдин, изпълнен през ноември 2019 г по време на Пловдив – Европейска столица на културата. Ритуалът „сема“ – най-вълнуващият спектакъл на мистичния ислям, бе показан в бившето Мевлеви хане по инициатива на Гренералното консулство на Република Турция в Пловдив, домакин на събитието бе тогавашният консул Хюсеин Ергани. Автор на снимката е Руслан Йроданов.

Още по темата може да видите в статията Османските паметници, запазили се през вековете