Само бомбардировки през Втората световна война принудили в храма Св. Марина да сложат тапети

Евакуират иконостаса през април 1944 година в село Рогош, заменят иконите с „хариени икони върху черни дъски“

Скандалното облепяне на храма Св. Марина в Пловдив с тапети върху старите стенописи не е първи подобен случай. Унищожаването на културното наследство в храма през 2011 година в храма на митрополит Николай не е прецедент. Оказа се, че поставяне на печатани върху хартия икони в храма е имало и в друг момент. Но контекстът е коренно различен.

Както е известно, Царство България участва във Втората световна война и обявява „символична война“ на САЩ и Обединеното кралство в края на 1941 година. През юни 1942 година и САЩ официално обявява война на България. В този контекст някои български градове – предимно София, но и други, сред които Пловдив – са обект на нападения от английски и американски бомбардировачи.

Първите такива над Пловдив са през ноември 1943 година. Има други през пролетта на 44-а, или по-точно в средата на март.

В този контекст в началото на април 1944 година църковното настоятелство и по-конкретно свещеникът Димитър п. Константинов, заедно с митрополит Кирил вземат решение да евакуират иконите. Храмът още тогава е смятан за достойна за опазване архитектурна ценност – както сградата, така и иконите, стенописите и дърворезбените иконостас, архиерейски трон и амвон.

В историческите документи на храма, пазени в Държавен архив – Пловдив, се пазят сведения за пренасянето на иконостаса в село Рогош. Демонтиран е целият иконостас, иконите, амвона и владишкия трон.

Особено любопитно е сведението от митрополит Кирил, как да се замести евакуираният иконостас. Той е смятан за ценен в цялост, както дърворезбата, така и иконите. Вместо тях, митрополитът заръчва да се сложат… буквално тапети. Алтернативата на художествените ценности е на мястото им да се поставят „черно боядисани дъски с хартиени икони върху тях“.

Чак през 1947 година иконите, иконостасът, амвонът и владишкия трон се завръщат в храма. През месец май, под ръководството на архитект Христо Пеев и други специалисти са подредени и монтирани обратно ценните дърворезбени елементи и изображения.

Така единствено Втората световна война и смъртоносните бомбардировки са принудили в един от най-старите и ценни исторически храмове на Пловдив да се поставят тапети – или изображения върху хартия, вместо автентични икони. Така, до 2011 година, когато храмът беше облепен отново с тапети, но този път необратимо. Така през 44-а бомбите не успяха да разрушат иконите от XIX и XX век, както и стенописите от това време. Но новото време успя.