А-ха, къде бил чичо Милорад
„ Поради затваряне на кварталния Еврофутбол, направихме Митко брокер. Сложих 5лв. на Енергетик-Бате Борисов от белоруското първенство и Грийн Бъфалоус-Лумвана Рейдънтс от замбийското”
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
Всички напълзяхме като гъгрици от забравено брашно във вътрешния двор, да се порадваме на слънцето. Дядо Ваньо беше взел една пръчка и мереше да има разстояние. Всички бяхме единодушни, че ген. Кантарджиев е по-забавен от бай Шиле.
Поради затваряне на кварталния Еврофутбол, направихме Митко брокер. Преди 7г., той беше изкарал 2 месеца в пункта на Централна гара, а сега помагаше в гумаджийницата на Льочката. Сложих 5лв. на Енергетик-Бате Борисов от белоруското първенство и Грийн Бъфалоус-Лумвана Рейдънтс от замбийското. Тамън да си взема разписката от картона, на който Гатю ляга, когато си сменя маслото на опела, баба Стояна ни разгони с леген студена вода и възглас „убийци на стари хора“. Мен ми се размина, но Пеню гаранция ще лепне простуда.
Врътнах се до кварталния нон-стоп, да нагледам Силвето- от 2г. си я бройкам, руса, със стегнат бюст и палав поглед. Ходи с Гръдю от отсрещния вход, напомпана батка, който си беше докарал BMW 5, с ляв волан, след 4 месеца в Корнуол. Взех набързо едно шише гроздова и една жълта фанта. И от там, направо при Гинчето, началната учителка. Звъня, слушам суетене.
– Кво има бе Славе, точно преподавам он-лайн урока по труд и творчество, уча ги да правят икебана.
– Отвори,- викам. – Важно е.
С неохота Гинчето отвъртя ключа, после секретния и накрая изхлузи и месинговата верижка. Влязох, събух се, за малко да се изпусна да се здрависаме.
-Викни- викам- чичо Милорад, знам че го криеш тука!
-Какъв Милорад бе Славе, той го няма, нали изчезна, не го ли намериха?
-Тука е- викам. – Видях го онази вечер, като се шмугна.
-Добре де, тука съм – измуши се Милорад по пижама от тоалетната, с вчерашния брой на вестника и сложи край на шикалкавенето на Гинка. – Къф ти е зорът?
-Аз зор нямам, ама Марчето, сама, нещастна, мисли те.
-Марчето ли бе?- прихна Милорад. – Баба ти Стояна всичко ми разказва. Аз от тук не мърдам, до края на карантината – натърти Милорад. С Гинчето от години се знаем.
-Ми що ходи на къра бе чичо Милораде, що направо тука не си дойде?
-Ти да мълчиш, каквото е било на къра, си е било на къра.
Гинчето се нацупи и скръсти ръце.
-Милораде ако не кажеш що си бил на къра, ще кажа, че последните 2г. в никаква Италия не беше, а беше в пандиза!
-Ми ти вече го каза ма овца- избухна чичо Милорад.
Реших че е време да оставя влюбените гълъбчета да изяснят любовния четириъгълник и милостиво им оставих ракията и фантата.
Бързам за извънредното включване. Жизнено важно ми бе да науча, ще разлабят ли карантината, за да мога да пазарувам на Главната и дали ще ми искат касова бележка за доказателство що съм бил там.
Под тепето благодари на карикатуриста Ириен Трендафилов за съгласието му да публикува карикатурите си в сайта ни в момента на извънредно положение!
Браво!