Тома Томов: Когато се върнах в Пловдив, започнах да го виждам все едно съм в нов град

Актуално Гласове Градът Новини

„Няма напълно правилни или неправилни решения,“ смята 22-годишният специалист IT и продажби

Тома харесва Града под тепетата защото не е прекалено метрополитен и смята, че идеите за повече сплотеност в името на развитието му от Next generation – младите в СНЦ “Бизнесът за Пловдив“ са важни за обществото

Соня Попова

Тома Томов е роден в Смолян и е само на 3 годинки, когато семейството му се установява в Пловдив.  Завършва VII-ми клас в  Швейцария, следват две години в ЕГ„Иван Вазов“ и след това заминава за Маями със семейството си, където живее от общо 5 години зад  Океана, 4 живее самостоятелно. Идва си като възвръщенец преди две лета, работи в семейната  фирма„Стройко-лукс“ ООД, където поддържа IT-частта, занимава се с продажби и финанси. В същото време продължава висшето си образование по специалност „Софтуерно инженерство“ в ПУ. Членува в Next generation – младите в СНЦ “Бизнесът за Пловдив“ и е четвъртото  лице, което представяме в Под тепето

Пансион в Швейцария, гимназия в Пловдив/езиковата с испански/ и в Маями, гимназия в САЩ  и университет сега тук, в Пловдив. На 22 години си, можеш ли вече да кажеш кое е твоето място?

Преди 2 години много фактори повлияха на решението ми да се върна –  носталгия, любов(,но тя беше грешка). И най-важната причина  – семейството. Роди ми се братче, което сега е на 5 години, но много рядко се виждахме, идвах само по празниците, общо взето само няколко седмици в годината се виждахме и започнахме да се откъсваме. Исках семейството да се сплоти, а и да навляза в бизнеса.

А и се бях  поамериканчил за тези години… Като се върнах в Пловдив, започнах да виждам Пловдив, все едно, че бях в нов град.

За мен той е най-хубавият град в България. Имаме планини и тепета, пловдивчани са свестни хора, що-годе добра инфраструктура имаме, по която може да се поработи още. Харесва ми, че не е прекалено метрополитен град, нямаме все още часови задръствания и милиони жители. Хората са различни, въпреки че понякога подхождат с предубеждение.

Ако приемем, че тийнейдж са годините на самоосъзнаване, ти се „изграждаш“ в страната на неограничените възможности. Но май американската мечта е постигната от семейството ти тук, в България?

Постиженията на семейството ми в България наистина са невероятни, имайки предвид откъде се е започнало всичко. Аз обаче уча нещо съвсем различно – софтуерно инженерство, за да имам шанса да се развия и в друга посока. Аз сам искам да се преборя с различни предизвикателства, сам да си изградя фирма. Не съм се установил като други колеги от Сдружението като вече съуправител. Във фирмата поддържам IT сферата, с продажби също се занимавам, и с други финансови аспекти на определени наши обекти в града.

Кое може да те разочарова и да се върнеш обратно?

Ами аз вече имам и дете тук, и не мога да „запаля кецовете“. Тук искам да се развивам. Аз съм най-голямото дете в семейството и искам да съм добър пример и за братята, и сестрите си. Тук е правилното място да се развивам, въпреки че имаме сходен бизнес (строително предприемачество) отвъд Океана и все някога може и да се върна.

Казваш“ правилно“. Кое прави едно решение правилно? Един избор правилен?

Всички решения имат последствия и човек трябва много внимателно да ги е преценил –  какви възможности ще му донесат или отнемат. Няма напълно правилни или неправилни решения. Едва ли, ако бях в България в тези години (15-20) , щях да бъда толкова самостоятелен и независим, да разбирам света по този начин, да имам тези интереси, да слушам дори тази музика, която слушам сега. Но ако бях останал в САЩ, нямаше да имам дете.

На какво искаш да научиш детето си?

Да бъде добро и отзивчиво към хората.  Да иска да помага, а не да прецаква хората, да не завижда, а да се възхищава на умните и успелите.. Да е усмихната и дружелюбна. Да шофира като баща си. Ха-ха.

Добър човек в конкурентен свят? Доброта и конкуренция къде стоят в личната ти скала на ценности?

Конкуренцията не винаги значи да отнемаш нещо от някого. Много често конкуренти в бизнеса  си помагат. Например ние   хотелиерите на морето си помагаме за какво ли не, включително и обмен на резервации ако някой е fully booked.

Как те промени бащинството?

Мислех, че съм подготвен. Но установих, че нищо не съм знаел. Отне ми няколко седмици, защото не разбирах естеството на родителството изцяло. Истината е,че  в много хубава посока ме промени бащинството – да се концентрирам върху важните неща в живота, да съм отговорен, да изкореня дори стари навици, да синтезирам времето, за да го отдам на нов човек, за когото трябва да се грижа. И най-важното – започваш да разбираш родителите си. Нещата ,които те са изисквали от теб, а ти си си мислил „защо точно на мен такова лошо нещо ми причиняват“, сега разбираш, че и ти ще правиш същото.

Просто станах по-добър син и осъзнах много неща.

Сега почти на 22 години – родител , студент и част от фамилен бизнес  – кои са най-важните неща за теб?

Здраве и време са най-ценните неща, които имаме аз и връстниците ми. Те не се купуват никога, на каквато и да е цена… Млад си, пробваш различни неща. Важното е да не „увесваш нос“. Ако говорим за пирамидата на потребностите на Маслоу, просто тя трябва да се следва. Да се развиваш – самия себе си до степен, която те удовлетворява, след което да помагаш и на другите, да си съпричастен и ангажиран и с доброто на другите. И дай Боже всекиму да разгърне целия си потенциал и да е напълно удовлетворен и осъществен!

Това ли ви обединява в Next generation?

Да. Това, че работим в семейните фирми е само общ белег. Споделянето на общи идеи е обединяващото.  Защото когато работим за обществени каузи, не винаги парите са най-важни. Личният ангажимент, начинът по който ние разбираме обществената отговорност на компаниите, в които работим, идеите за повече сплотеност в името на развитието на града и обществото – това е водещо и важно.

Още по темата:

Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ се разраства с нова генерация млади предприемачи

Виктор Динков: Като концепция, да пътувам ми харесва,но животът ми е тук. И засега в Пловдив

Деница Хорева: Когато говорим за идеалния град, си представям Пловдив

Иво Драмов: Пловдив наистина има потенциал да е място, където всяко едно поколение би желало да има свой дом

Споделете ни във:

46 коментара за “Тома Томов: Когато се върнах в Пловдив, започнах да го виждам все едно съм в нов град

  1. Браво за интервюто! Не познавам лично човека, но е похвално, че има толкова млади и амбицирани хора! Дай Боже повече от тях и по-малко от хейтърите, които “цъфтят” като фекалии под всяка положителна новина. Пожелавам успехи на момчето, дано постигне, каквото е планувал. Съветвам го и да не обръща внимание на злобата, щом има такава, значи вече е постигнал повече от пишещите глупости! А вие, “мили” хора, правещи се на интелектуалци, разбирачи, сеирджии и съдии, защо не си намерете някое ползвотворно занимание, или да плюете в интернет е единственото, което можете?

  2. Хихихи! Горкичкият Велко!Чудесно лъсва нивото на младежа и свитата му от защитници! Злоба,агресия,обиди…Жалкари! Тотални алитерати с 50 думи в речника на ръба на псувнята. Това е вашият свят. Точка! Смешни стееее!

    1. Пловдивчанке, а на Вас кой трол на сайта Ви плаща да пишете тия “жалки” коментарчета? Вярно е, не всеки човек може да се похвали с подкрепата от родителите си, но това, че родителите помагат, не е престъпление. Ако имате деца, най-вероятно и Вие ги подкрепяте, това е задачата на родителя. В случая, като гледам, момчето се е изучило, има професия (и то търсена не само “при баща му”). Не мога да разбера защо злобеете. Всичките искате стандарт, като този “в чужбина”, всичките искате заплати като тези “в чужбина”, искате спокоен живот като този “в чужбина”, ама когато младите хора се завръщат в България, за да прилагат практиките от чужбина, плюете и се пените. В цял свят семейният бизнес е на почит, само в България не, защото има такива хора, като Пловдивчанка, които вместо да гледат в собствената си паничка, бълват злоба, породена от личните неуспехи и нещастието. Драга госпожо, вместо да завиждате на нечии успехи, можете да напънете така креативния си мозък и да го вкарате в употреба за постигане на велики дела. Трудът и собственото развитие са най-важни, не се излагайте по сайтовете с тези “елементарни” коментари.

      1. Криси? Клакьорка жалка. Пази се този помашки хърленик да не забремени и теб, че стандарта му е висок….. Е6е и хвърля….

        1. Умнико, а ти знаеш ли какво е помак? Това е нещо, което Тома Томов НЕ е. Размърдай си мозъка и преди да слагаш епитети на хората , провери.
          А и със сигурност има помаци, които са много по -ценни като хора от теб!

          1. Благодаря за ценната реч помако анонимен. Аз съм дядо му селяндурино!

    2. Всъщност думата е „илитерати“, но явно не Ви достига образованието за това. Не се опитвайте да се надскочите – не се получава. И е ясно откъде е злобата Ви. Завистта и посредствеността не прощават. Много е удобно с омраза към другите да оправдавате собствените си неуспехи.

      1. Хихихи! ИЛИТЕРАТИ!!! Много яко! На всички е ясно що за неграмотници защитават Томиното синче, дето има идеи за „развитие“ на Пловдив. Няма нужда от повече коментари. Всичко е ясно- трагедия! Няма потенциал колкото и интервюта да се дават, колкото и клакьори да ги хвалят. Все пак в Пловдив има интелигентни и образовани хора и те са наясно кой колко акъл и възможности има.

  3. На Пловдивчанката й излезе нова дума в речника, ура! Ще научи нещо ново! Пловдивчанке, вЕрно е, че има образовани и интелигентни хора, ама ти като не си от тях, не ти ли е неудобничко да ги коментираш? Като гледам коментарите, явно друга работа нямаш, че по цял ден висиш да коментираш хорските постижения? Кажи, докато си показваш комплексите в сайта, по-добре ли върви животецът? Толкова жалка история си, че чак те е шубе да си излезеш с името… Пародия, криеш се под прякор Пловдивчанка, а сигурно си поредната селяндурка, дето живее на квартира и лапа нощем на чичаци, за да й покрият разходите по гражданство! Марш на село!

  4. Пловдинчанката предплагам ти първо да се успокоиш🙈Волбще няма смисъл да коментирам за брат ми с тебе,защото нашите са ни научили да не се занимаваме с хора,които се хранят с омраза!Брат ми е едно уникално момче,което трябва да опознаеш за да разбереш.Пожелавам ти да се промениш,защото тези коментари под интервю не са удачни!❤️

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.