Председателят на общинския съвет шашнат от архитектурата на уникалната черква в селото
Илко Николов чака на опашка пред черквата под дъждаПредседателят на общинския съвет арх. Илко Николов пътува до сърцето на Пирин, за да види единствения в света стенопис, изобразяващ Исус, който каца на земята с космическа ракета. Първият пловдивски старейшина посети уникалния храм “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в също толкова уникалното село Добърско. Архитектът бе тръгнал със семейството и джип Волво на културен туризъм и остана очарован от видяното в храма. Въпреки, че седя близо 30 минути под проливния дъжд, тъй като опашката пред храм-паметника бе гигантска. Николов реши да види с очите си чудесата, които говорят за черквата в Добърско. Поинтересува се съвсем професионално от градежа на храма, за който се спори дали е завършен през 1614 или през 1112 година. Но най-интересно за шефа на местния парламент бе съвършената климатична система, която строителите от едно време са постигнали в църквата- светлината и въздухът влизат през няколко отвора подобни на бойници, които не допускат пряка слънчева светлина върху стенописите и поддържат целогодишно една и съща температура край олтара, въртейки въздуха , без да става течение. И всичко това с идеята да запазят нарисуваното по стените за поколенията напред (да се замислят някои хора, които ги облепят с тапети). Та затова на стенописите никога не е правена реставрация, а в същото време те изглеждат толкова красиви, свежи и ярки, че сякаш са рисувани преди десетилетие. Въпреки професионалните си интереси, Николов остана най-силно поразен от голямата загадка, която крие “Св. св. 
Добърската църкваТеодор Тирон и Теодор Стратилат”- там се намира единственият стенопис в света, в който Исус е изобразен да каца с космическа ракета. Именно този религиозен рисунък с техника като използваната в Сикстинската капела вкара черквата в Нешънъл Джеографик като чудо. Тъй като никой няма обяснение, а учени и експерти блъскат главите си вече години наред, за да разгадаят символиката.
След като огледа детайлно малка част от стенописите в храма (за да бъде видяно всичко в него са нужни дни), Николов отиде до аязмото във великолепния двор на националния паметник, където оплакна очите си. Носи се легендата, че именно на този извор са се лекували ослепените Самуилови войни и са прогледнали, не с очите си, а духовно.
