Осъден за блудствени действия с жена в безпомощно състояние мъж продължава да работи в пазарджишката болница
Разследване на Елин Панайотов
През лятото на 2006-та година санитар от пазарджишката многопрофилна болница блудства с 45-годишна жена в товарния асансьор на болничното заведение. Потърпевшата е в безпомощно състояние, след упойка. Санитарят трябва да я пренесе от операционната на втория етаж – в стаята й на шестия. Цялата гавра се случва буквално пред очите на близките на жената, които я чакат пред болничната стая, за да я посрещнат след операцията. На санитаря му трябва повече от половин час, за да придвижи пациентката от втория до шестия етаж. През това време той блокира вратите на асансьора, сръчно изважда еректиралия си пенис и го отърква многократно по лицето и ръцете на обездвижената от упойката жена. Когато количката с пациентката достига болничната стая, медицинското лице предупреждава дъщерята на потърпевшата, че „майка й е все още под упойка и по тази причина е възможно да говори небивалици”…
Три години по-късно мъжът е осъден на всички инстанции за блудство на работното място. Вината му е доказана по безспорен начин в съда. След още две години потърпевшата постъпва отново на лечение в ортопедичното отделение на пазарджишката болница. Тогава, 5 години след гаврата, жената с ужас установява, че санитарят, който е навирал пениса си в лицето й, докато е излизала от упойка, продължава да работи в същото болнично заведение.
Всички имена в тази история са измислени. Но събитията, за съжаление, са напълно реални и могат да бъдат подкрепени с копия от съдебни решения, показания на свидетели и експертизи на вещи лица.
След упойка….полов член
При инцидент вкъщи 45-годишната Мария Венелинова получава тежка травма на дясната ключица. Жената се подхлъзва в банята и пада. Приета е по спешност в пазарджишката многопрофилна болница. След двучасова операция Мария Венелинова се събужда в товарния асансьор на болницата. Действието на упойката все още не е отшумяло напълно: жената ясно осъзнава всичко, което се случва, но не може да говори… Когато отваря очите си, първото, което вижда в асансьора, е млад мъж в болнична престилка, който й говори тихо и поставя нещо твърдо и топло в ръката й. В първия момент безпомощната от упойката жена не може да осъзнае напълно случващото се: усмихнат санитар с разкопчани панталони е поставил пениса си на сантиметри от брадичката й. Докато й навира мъжествеността си в лицето й, медицинското лице сръчно натиска копчетата на асансьорното табло: „Асансьорът започна непрекъснато да се движи нагоре-надолу.. Чувах някакви странни звуци… Беше ми много студено.. В един момент нещо започнах да чувствам топлина в едната ръка…. Той ми стоеше от дясната страна и започна да се гаври с мен. Да ми подава члена…. започна да ме разкопчава, започна с пръстите да се гаври…. Аз нямах нито възможност да извикам, нито да се защитавам… А той непрекъснато натискаше копчетата и асансьорът пътуваше нагоре-надолу…”- спомня си кошмарната случка пет години по-късно Мария Венелинова. Очите на жената се насълзяват, когато мисловно отново се връща в болничната стая. Половин час след издевателствата, когато потърпевшата вече e настанена в леглото си, и разговаря с дъщеря си, при нея влиза похотливият санитар: „Дъщеря ми беше при мен…. и той /санитарят/ влезна в стаята, и започна да й говори, че аз под действието на упойката мога да говоря глупости, но тя да не вярва, щото това е под действието на упойката…. Аз тогава се разревах и казах, че този идиот не искам да го видя и разказах на дъщеря ми какво се е случило….” Първоначално близките на потърпевшата не могат да повярват на разказа й. За да убеди дъщеря си в правотата на шокиращите си твърдения, Мария Венелинова е принудена да покаже сваленото си бельо под болничната нощница. 25-годишната дъщеря на потърпевшата е шокирана, но, след няколко дни размисъл, решава да се допита до адвокат. Под нейно давление, Мария Венелинова подава жалба и завежда дело в пазарджишкия районен съд срещу санитаря Л. Б.
В стенограмата по делото, адвокатът на потърпевшата обяснява ситуацията по следния начин: „Тя излиза от упойка, излиза от операция… докторът е длъжен да постанови дали тя е излязла от упойка… иначе може да настъпи фатален изход. Докторът вижда, че тя е излязла от упойка, едва тогава я предават на санитаря…. Санитарят просто трябва да избута една количка от втория етаж до асансьора… С асансьора се качва на шестия етаж, за не повече от 5 минути, максимум за 5 минути…. Дъщеря й чака пред операционната, вижда, че майка й …. пита къде я карат, казват й на 6 етаж… Тя отива по стълбите и я чака на 6 етаж, вижда, че асансьорът го няма… И започва едно търсене нагоре-надолу…. Дъщеря й тича по стълбите, гледа, че асансьорът се движи… Това се случва в рамките на близо 40 минути.”
В хода на разследването е установено, че Мария Венелинова не е била третирана с упойващи вещества, които предизвикват халюцинации и е била в пълно съзнание в момента на транспортирането си от операционната до болничната стая. „При нея знам, че е използвана специална упойка, която обаче й е позволила , след като е излязла, да вижда и да чува всичко, но не и да се движи…”, уточнява пет години по-късно адвокатът й.
Made in BG: „Жертвата е виновна за всичко”
14 от колегите на Л. Б. се явяват в съда и свидетелстват в негова полза. И когато по всичко изглежда, че 45-годишната жена е оклеветила несправедливо санитаря, тя дава неопровержимо доказателство за блудството. Мария Венелинова описва специфични белези по корема на 30-годишния мъж, които й се запечатват в съзнанието: „Когато той си свали ципа да си покаже члена, аз видях, че целият му корем е набразден… Видях необичайни белези, които ми направиха впечатление, защото…аз в този момент можех само очите да си движа… Друго нищо не можех да направя…”, разказва Мария Венелинова.
Адвокатът на потърпевшата си спомня, че по време на делото е имало момент, в който клиентката му е била на крачка от тоталния психически срив: никой от доведените в залата свидетели не бил готов да повярва в истинността на разказа й. За всички колеги на санитаря, тя е просто „изнудвачка”, която търси облаги, като очерня името на „добродушния санитар”. Всичко се променя на 180 градуса, когато подсъдимият е подложен на очна ставка с жертвата: „Първо ние малко го подведохме и го попитахме дали някога е вдигал на пострадалата и е показвал… Той тогава влезе в капана и каза, че никога при никакво положение не е показвал… и след това попитахме за белезите, понеже тя няма как да знае, че той има белези….. поискахме той да бъде освидетелстван, доктори да го прегледат и да кажат дали той има такива белези, беше освидетелстван и се доказа, че безспорно той има такива белези… Тогава той смени защитната теза и каза, че на всички пациенти той така си вдигал и си показвал, за да ги успокои, да не се притеснявали от операцията… че и той бил имал операция и, ето, не било толкова страшно…”, спомня си адвокатът на Мария Венелинова.
По следите на един „благоприличен” секс-маниак
След 3 годишни съдебни битки Л. Б. е осъден на 2 години условно за това, че е извършил действие с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, като е използвал безпомощното състояние на пострадалата. Санитарят трябва да плати и 3 хиляди лева обезщетение. И до днес Мария Венелинова не си е потърсила парите, тъй като не е искала покойният й вече съпруг да научава, че е била жертва на сексуално издевателство. Цели 30 месеца потърпевшата се явява на съдебните заседания тайно от половинката си. Едва след кончината на съпруга си, Мария се съгласява да направи публично достояние случилото се. Поводът има сюрреалистичен привкус: пет години след като е била насилвана сексуално в товарния асансьор на пазарджишката болница, потърпевшата попада по спешност отново в същото ортопедично отделение. И с изумление открива, че санитарят Л. Б. продължава да изпълнява служебните си задължения въпреки присъдата за блудство: „Минах през „Бърза помощ”, и ме качиха горе в отделението…. беше страшно неприятна среща, когато при старшата сестра видях същия санитар…. също да си изпълнява задълженията… И понеже аз се развиках, че на него не му е местото, как го държат там?! Старшата сестра казва: „Внимавайте, защото тука не можете да си позволявате това, което сте си позволили в съда!” Държаха ме 7 часа, без да ми дадат едно хапче, без да ми сложат една инжекция под предлог, че лекарите са много заети… след 7 часа дойдоха, та ми наместиха ръката…”, спомня си Мария Венелинова.
През 2011 година тогавашният шеф на болницата не изглежда притеснен от факта, че осъденият за блудство санитар е на обичайното си работно място: „„Аз, без да съм адвокат на Любо, мога да кажа, че подлагам на съмнение нейните /на Мария Венелинова/ приказки…. Значи, според мен това е работливо момче, изпълнява всички нареждания на хората, които са над него – старшата сестра, операционната сестра и лекарите… Изпълнителен. Точен… каквото му се каже – го прави…. Но изглежда, в престараването си, е малко наивен, и това чувство е използвано, предполагам, в това, което цитирате…” Подобна е реакцията и на колегите на санитаря. Медицинската сестра Зоя Славянова е категорична, че Л. Б. е невинен:
” -Смятам, че моят колега е бил натопен за това нещо. Тъй като работя с него доста години… Но той е отзивчив и иска да помогне на хората…. за което аз специално му се карам! …….Той иска да помогне..
-И си е показал корема?!
-Ами, какво като си е показал корема?!
-Е, дайте да си покажем пенисите! Стига сега! Това са смешни неща!
-Пенисът е съвсем друго от корема. Извинявайте!
-..Той иска в един момент да я облекчи…
-И пред пациентите работата му е да си показва корема?
-Не да си показва корема..
-Ми, той е искал да я успокои по някакъв начин, че е претърпял няколко операции, и така-нататък, и така-нататък… А тя пък за тея негови белези може да е научила от другаде!…… Ами, той на всичките е казвал, че е опериран, че е имал белези и така-нататък…. Споделял го е с много хора. Сега дали ги е показвал или не ги е показвал, но и пред мен е казвал, че е опериран няколко пъти.. и така-нататък…”
Санитарят Л. Б. не изпитва особени угризения. Обяснява осъдителната си присъда единствено със своята неопитност в съдебната зала:
„-Какво да кажа? Осъдиха ме, виновен съм, значи.
-А откъде тя знае, че имате белези по корема?
-Щото аз не ги крия…. Що да й ги показвам в асансьора?! /прави гримаса с бялото на очите си/…По този начин…. Примерно, сега, викам пациента, аз съчувствам, знам какво значи да лежиш болен…
-Тоест, Вие не се чувствате виновен?
-За какво да се чувствам виновен?!
-А защо Ви осъдиха?
-Щото изпих 3-4 хапчета успокоителни и си вързах езика на възел…”
Адвокатът на Мария Венелинова е изумен от реакцията на болничното ръководство: „Проблемът, в случая, не е самото деяние, не е това, което е извършил… Той си е понесъл отговорността… Осъден е. Деянието му, естествено, е доказано по един несъмнен начин. Той е обжалвал. По-горната инстанция също е потвърдила присъдата. Проблемът в този случай е, че това лице, след толкова години, продължава да бъде на това работно място, въпреки доказаното престъпление, извършено от него. Аз считам, че това е абсолютно неуместно, най-малкото неуместно… тъй като той работи в държавно заведение, той е длъжностно лице, извършил е това деяние в това си качество, възползвайки се от безпомощното състояние на пострадалата…. Той може да го извърши след това, може да го извърши и преди това. Точно затова са тези присъди – тези лица да не продължават да работят на тези места, с тази работа.”
Мария не е единствена?
Няколко седмици след срещата ми с Мария Венелинова, съвсем случайно попадам на още една предполагаема жертва на санитаря Л. Б.. Ще нарека 37-годишната жена условно „Антоанета Пеева”. Тя е семейна. Майка е на две деца. Преди няколко години си чупи ръката и попада в ортопедичното отделение на пазарджишката многопрофилна болница: „Препоръчаха ми операция с пълна упойка, тъй като така и така трябвало да се намества костта…. Понеже постъпих по обяд, на следващия ден ме оперираха с пълна упойка… Нямам спомен до момента, в който се събудих в асансьор….. и се събудих всъщност от докосвания…. мъж, който беше до мен, беше повдигнал нощницата, и ме докосваше… Опитах се да реагирам по някакъв начин, обаче, още говорът не ми беше много членоразделен….. Беше повдигнал нощницата ми и ме докосваше от кръста надолу, по краката… И ми стана естествено неприятно. Опитах се да реагирам по някакъв начин, но все още бях като скована… Общо-взето с това приключиха нещата, след малко бях изведена от асансьора и бях в стаята си вече… Това беше…”, разказва Антоанета Пеева. Тя не е имала смелостта да потърси правата си в съда. Но е категорична, че авторът на сексуалното издевателство е санитарят Л. Б.: „Беше със светла коса, общо-взето това само запомних, но явно е имало и някакъв говор нещо… защото гласът му…. после по гласа му го познах, като идваше в стаята, беше много грижовен, чак се учудих, че такова внимание, особено от санитар…. разбрах после, че бил санитар…. пък те не са по принцип много, много услужливи… И на майка ми не съм споделяла, и на съпруга ми…. Първо, ми беше неудобно… Второто, което е…. след като забелязах, че се държат така внимателно с мен, си помислих, че е някакво… по-вероятно някаква реакция след упойката…. че на мен ми се е сторило …. И досега така съм се опитвала да си вярвам, че е било така.. но въпреки това, досега едно неприятно чувство винаги ми е … някак си едно свиване в стомаха..”, опитва се да се пребори със спомените от болничната упойка 37-годишната Анотанета Пеева.
Епилог
Санитарят Л. Б. е с присъда за блудство, но пет години по-късно продължава да работи в пазарджишката болница. Вече 38-годишният мъж си е изградил уникален подход за прикриване на следите: посяга сексуално на пациентки в безпомощно състояние, когато са под въздействието на упойка; но същевременно е и изключително внимателен и грижовен с тях по време на престоя им в болницата. По този начин жертвите изпитват неудобство да обвинят добронамерения санитар в блудство и обикновено премълчават за издевателствата му. За това спомага и лесното оправдание, че заради упойката са имали еротични халюцинации.
Въпреки фактът, че 38-годишният мъж е издевателствал сексуално над безпомощни пациентки, като е използвал служебното си положение, нито ръководството на пазарджишката болница, нито министерството на здравеопазването считат за нужно да го уволнят.
…………………………………………………………………………………………………………………….
Шест години след първата осъдителна присъда Л. Б. продължава необезпокоявано да пренася по асансьорите на ортопедичното отделение безпомощни жени, след упойка…
………………………………………………………………………………………………………………………..
Днес той е просто един санитар
с кристално чиста съвест
и безупречна биография.
