Студентите от ПУ се стягат за окупация днес, не смятат, че са закъснели

Под небето

Нормално е столицата да е първа, коментират окупацията на СУ младежите
 
Камелия, Катерина и Паолина
Камелия, Катерина и Паолина
Разнопосочни са сигналите сред пловдивските студенти относно окупирането на СУ и други вузове от тази сутрин. Повечето кандидат висшисти подкрепят колегите си, но не крият, че без организация на местно ниво, нищо няма да се получи. Почти няма млади хора, които не застават зад окупаторите на СУ и каузите им, защото масово те са срещу политическото задкулисие, олигархията, липсата на морал и правителството на Пламен Орешарски. Водачи обаче явно се намериха, тъй като тази вечер ректората на ПУ ще бъде окупиран.
 
Четвъртокурсничката БФ Камелия Русинова смята, че от няколко месеца страната се тресе от политическа простотия. Колегите в столицата прекалено много закъсняха. Някаква политическа организация ги е повела. Ако бяха истински- щяха да действат импулсивно. Това са планирани актове. Но и така да е- пак е Деница
Деница
правилно. Да се маха това правителство. Да бега. Да се връща там, откъдето е дошло. Тук няма кой да организира явно. Хората са като мулета, трябва да се поведат. Те искат да протестират, недоволни са, но им липсва нещо и това е лидер. Кефя се, че в момента протестират все пак, каза Камелия.

Тук очакват в София да им решат проблемите на всички, каза пред диктофона ни Катерина Каравелова край ректората на ПУ. Такова е и мнението на Паолина Александрова. Хората в Пловдив са по-страхливи, притесняват се. Тих ни е градът и този шум ще е прекалено крещящ, смята тя.
 
В София са с по-различно мислене, защото те са до протестите. Хората ги виждат през прозорците на домовете си. Виждат как всичко е оградено. Така се надига едно чувство и искаш да помогнеш. Ние си живеем в спокойния град, където гледаме само какво става в столицата. Студентите имат ясна цел. Искат смяна на управлението. Система, която е отворена към нас, да се съгласуват с хората. Несъгласни сме с правителството, но не правим нищо. Мъчно ми е. Трябва ни някой, който да действа пръв, е коментарът на Деница Стоянова.

Мария
Мария
Аз преди да дойда в университета, гледах репортажи по телевизията. Аз следя нещата и в интернет постоянно. Разглеждам нещата в различни позиции. Подкрепям ги и имам няколко причини за това. В следващия момент се опитвам да се поставя на мястото на тези, които не са много ориентирани в ситуацията и нямат ясна гражданска позиция и единственото, което искат, е да посещават лекции в университета. Опитвам се да се поставя на тяхно място и в главите им сигурно е тотална обърквация. Защото, предполагам, че не са достатъчно запознати и нямат достатъчно информация. Хората, които стоят зад организацията на протеста съм сигурна, че са добре информирани, знаещи и с ясна позиция. От там нататък съществува и така наречената психология на тълпата. А тя е, че вероятно- във всяка протестираща тълпа могат да бъдат намерени хора, които нямат ясната позиция. Просто са там заради различни други интереси. Сигурна съм, че хората с по-стабилна позиция се опитват да запознават останалите с нещата по някакъв начин. Тук в Пловдив не протестират, защото трябва да се тръгне от най-големия университет в страната. Окупацията на Софийския започна скоро, така че не смятам, че сме закъснели. Аз не смятам себе си за лидер, който може да поведе останалите. Но ако открия някой, който е подходящ да бъде следван от мен- да, бих тръгнала на протест. Сега предпочитам да имам идеалистични представи относно мотивите на студентите в София. Все пак те са колеги. Трябват стабилни лидери и информация персонално към всеки. Това, което най-силно влияе при младите, е да отидеш лично при него и да му говориш с име, да му поднесеш информацията, така че да я асимилира, казва Мария, трети курс Социална антропология в Пловдивския университет.
 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.