ГЕРБ води според проучване на Екзакта, три партии делят второто място

Актуално Градът Избори 2021 Новини
Екзакта

Продължаваме промяната на Кирил Петков и Асен Василев, Има такъв народ и БСП в битка за второто място, ВМРО и „Изправи се!“ извън парламента

ГЕРБ води убедително в проучване на електоралните нагласи, направено от агенция Екзакта и изпратено до медиите от Има такъв народ. Партията на бившия премиер Бойко Борисов получава подкрепа от 23,5% от твърдо решилите да гласуват. Половин процент делят следващите три партии – Продължаваме промяната на екс-служебните министри Кирил Петков и Асен Василев с 15,5%, Има такъв народ с 15,2% и БСП с 15,0% подкрепа.

Над 4-процентовия праг, но със съществена разлика зад тези партии остават още две – обединението Демократична България с 10,2% и ДПС с 9,4%. Тези резултати са от отговорите на твърдо решилите да гласуват, които са 52% от запитаните.

Под 4-процентовата граница остават три други партии – участниците в предните два парламента „Изправи се! Ние идваме“ с 2,6%, ВМРО с 2,% и Възраждане с 1,9%. 4,2% събират „Други“ политически партии.

Още детайли и анализ на Екзакта Рисърч Груп за изследването:

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е+/- 3%. Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

Методически акцент

С това изследване си поставихме за цел да регистрираме политическите нагласи преди самия старт на предизборната кампания главно в контекста на предстоящия парламентарен вот. Приключихме набирането на информация в деня, в който изтичаше крайният срок за регистрация на кандидатите за президент и вицепрезидент. Това не н  позволи методологически коректно да зададем въпроса: „За кои от следните кандидати за президент и вицепрезидент на Република България ще гласувате на изборите за президент на 14 ноември?“. Подобен въпрос изисква възпроизвеждане на пълната информация от реалната бюлетина.

Електорална активност

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклараращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%. Над средната мобилизация за гласуване на президентските избори регистрираме сред мъже, сред високообразовани хора, както и сред жители на областните градове. По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ИБГНИ са твърдо решени да гласуват за президент.

По 80% от избирателите на ИТН и на ПП и две трети от избирателите на ДБ също декларират категорични намерения да гласуват за президент. Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на градоветеобластни центрове и на селата. Висока мобилизация за парламентарния вот се наблюдава сред по над 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП, на ДПС и на ИБГНИ. Близо по 80% от привържениците на ИТН и ПП също са категорични, че ще участват в парламентарния вот. Това твърдят и две трети от избирателите на ДБ. Опасения, свързани с гласуването 13,4% от българите се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с КОВИД, ако отиде да гласува. Опасения, свързани с електронното гласуване имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По една трета от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване. Страхове от заразяване с КОВИД при гласуване пък изпитват предимно възрастни хора, жени и нискообразовани респонденти. Електоралните нагласи към 12 октомври Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент.

ГЕРБ е първа политическа сила и запазва тази си позиция в няколко поредни изследвания на Екзакта. Не толкова стабилни изглеждат нещата, обаче, когато става дума за подреждането на следващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се нареждат ПП, ИТН и БСП, като разликата между трите формации е в рамките на половин процент. Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота. Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията. Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията. Това са ИБГНИ, ВМРО и „Възраждане”. По време на двете кампании от началото на годината, ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и двукратно влезе в парламента. ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. „Възраждане” също демонстрират растящо самочувствие. На политическата сцена има нов играч /ПП/ припознаван от немалко българи като лицето на промяната. Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли, сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли, биха се преориентирали към ПП през ноември. От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

Разочарованието от партиите след вота на 11 юли.

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. Една пета от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето от разочарованите, обаче, възнамеряват да гласуват и то за друга партия, различна от избраната през юли. 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани.

Страховете на българите – непрогнозируемият играч на вота.

Познаването на страховете на хората е от първостепенна важност за следващото управление на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори – както от служебния кабинет, така и от политиците, които участват в изборната кампания. 81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок – цели 87%. 78% /предимно мъже и хора в активна трудова възраст/ изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ. 44% се боят за здравето си предвид ръста на КОВИД у нас. Това са възрастни хора, жители на столицата и на селата. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. Подобни страхове изразяват главно хора на възраст под 50 години и жители на големите градове.

Споделете ни във:

2 thoughts on “ГЕРБ води според проучване на Екзакта, три партии делят второто място

  1. ГЕРБ ви се ще да води ГЕРБЕРАСТКИ медии.Герб трябва автоматично да отпаднат щото имат много купени гласове с които електронното гласуване не може да го спре.Ако гърб спечели народа ще изригне и ще има всеки ден протести докато тая гнусна партийка не изчезне

  2. Продължаваме промяната ще са първи! В Австрия вчера арестуваха една социоложка, че е надувала резултатите на Курц, който пък подаде оставка! След изборите на 4-ти Април, вместо да ги закрият Алфа, Малфа, Барометри, те ги канят по студиата и онези най-нагло обясняват, че всъщност били познали. 1, 2 процента да объркаш е статистическа грешка, другот е или нарочно, или от некадърност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.