Защо българската краставица е с 10-годишен рекорд на цената

Вкусът на града

Под тепето представя основните причини довели до поскъпването

Често българските зеленчуци са препродавани няколко пъти, преди да стигнат до крайния потребител

Стефка Георгиева

Ценообразуването си е жива наука, а изчисленията за точната цена на даден продукт не е никак лесна задача. Големите фирми откриват цели отдели за целта. Българските производители, обаче, не практикуват корпоративния метод и сами определят цените на продукцията си. Всъщност, цената на килограм плодове или зеленчуци, която се поставя от самите производители е различна от тази по етикетите на магазините. Обичайна практика по родните ширини е цялата продукция на даден земеделски производител да се изкупи от една фирма, която препродава по веригата на две –три и повече по-малки и така към някой доставчик до магазините.

Наболял проблем в това отношение е настоящата цена на българските краставици, които струват почти колкото килограм свинско месо и по-конкретно – защо нашите са по-скъпи от гръцките, например? Нищенето на тази тема има няколко аспекта. Отбелязваме само, че нямаме претенции това да е подробен анализ на земеделската дейност, но ще се опитаме да внесем малко повече светлина по темата.

Нека започнем от самия процес на производство. В другите страни, като в това число включваме и Гърция, работата в оранжериите до голяма степен е механизирана, което намалява значителни нуждата от жива сила и труд. От своя страна, това намалява разходите на самата фирма по засаждането и отглеждането както на разсада, така и на самите растения, което неминуемо влияе върху ценообразуването на продукцията.

В модерните оранжерии целият процес по обработването на земята, торенето, поливането и поддържането на еднаква температура във всяко едно от помещенията е механизиран. У нас това може да се види само в отделни обекти и то не напълно. Често земята се обработва от специална техника, но торенето, поливането и грижата за растението се извършват от хора, които получават заплати за целта. Отоплението също не е особено модерно. Малко са оранжериите, които се отопляват на газ. Повечето ползват твърди горива, които не само замърсяват въздуха, но и наемат хора за тази работа. Такъв ярък пример е производството на цветя, специално в нашата област.

Вторият аспект, който трябва да разгледаме е моментът на излизането на продукцията  на пазара. Бананите от Еквадор, краставиците от Гърция и доматите от Турция започват своето пътуване доста преди да са станали годни за консумация. Те се берат зелени и процесът на зреене започва по време на пътуването в специализирани за целта камиони. Това значително съкращава периодът за грижа на всяко едно от растенията, което съответно намаля и разходите за наторяване, поливане, човешки труд и прочее. У нас, обаче, беритбата започва тогава, точно когато трябва – когато плодовете и зеленчуците не са узрели напълно, но са годни за консумиране. Така един българин, освен че сам се грижи за своята продукция и наема платени работа ръка, защото инвестицията в механизирането на процеса е твърде скъпа, така той влага повече средства и се грижи по-дълго за растението (обикновено около 10-15 дни по-дълго).

Няма как да не засегнем и дистрибуцията. Без значение дали сами доставяме стоката или има фирма посредник – разходите са си разходи. Големите фирми вносители у нас, обаче, не си играят и си имат цели звена, които се занимавам само с дистрибуцията и интернационалното пътешествие на храната, която слагаме на масата си. Това, от своя страна, не им налага да препродават продукцията и не я оскъпява допълнително. Нашенци, обаче, не могат да обикалят цялата страна, защото първо нямат времето и второ – нямат възможността да обикалят надлъж и шир, за да продават директно на потребителите. Изключение правят малка част от хората по тържищат, но дори те не винаги са самите производители.

В следствие на всички гореизброени се получава следното – българската краставица струва 4.50 лева, а гръцката 3 лева. Заключението – нашенецът е вложил повече труд, грижил се е по-дълго за растението, ръчно е обработвал земята, торил, поливал и плевил бурените около коренчето и е нормално да иска трудът му да е по-добре заплатен.

След голямото обществено недоволство, породило се по темата, и след нашия кратък анализ, е време и за коментара на родните институции. Според Центъра за икономически анализи на селското стопанство, цени на зеленчуците се покачиха с около 40% през последните 3-4 месеца. У нас са безпрецедентни, но са в синхрон с Европа. България произвежда повече краставици, отколкото други страни, така че може да се каже, че цените до голяма степен се определят в страната и не са повлияни от външен натиск. От Държавната комисия по стоковите борси и тържища, заявяват, че проблемът е в продължаващото ниско потребление, заради което производителите се опитват да продават качествената стока на максимална цена. Нашето производство е едно от най-енергоемките и цените са високи заради високите разходи. Вносната продукция регулира пазара, допълват още от комисията.

Остана само един въпрос, който все още не сме коментирали, а именно – чии краставици са по-вкусни, българските или гръцките? С отговорът е възмутително кратък – ами еднакви са. Вкусът на плодовете и зеленчуците се определя от това дали са третирани с химикали, с какво са торени и прочее. Ако искате да се храните с наистина вкусни зеленчуци, изберете сезонните, иначе само ще си представяте, че храната ви има вкус и аромат на краставица, домат или ягода.

Споделете ни във:

1 thought on “Защо българската краставица е с 10-годишен рекорд на цената

  1. Стефке -Калинке моя -интелигентността и образованието са те подминали – при капитализма търсенето и предлагането определя цените .. прочети малко книжки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.