Ципура на фурна с картофи, домати, лук и бяло вино
Креативно Гладен
Минавах край рибния магазин с неутолимо желание за разнообразие в храната за вечеря след всички агнета и зелени салати, които превзеха ежедневието ми покрай Великден; със здравословна доза черен хумор реших да се отдам на частичен канибализъм (зодията ми е ‘риби’), и си избрах една уплашена охладена ципура за компания в тази приятна пролетна вечер. Тъй като съседът беше вечерял, всички останали приятели се плашеха от факта, че живея далеч от центъра, а възможната приятна женска компания ме чакаше някъде в бъдещето (или се беше изгубила някъде в близкото минало) – реших да си направя една самостоятелна айляшка мъжка вечеря. Така се озовах в приятната компания на дузина бири, ципурата, колегата ДъвчИ КепабчИ (виртуално) и 1 филм от култовата шведска крими поредица на ‘Arne Dahl’ (визуално).
Ципурата е една от най-разпространените средиземноморски риби, обитава предимно места обрасли с морска трева и се храни здравословно с дребни безгръбначни животни. Освен че е очевидно вкусна, един от интересните факти покрай нея е официалният рекорд за най-голям екземпляр – 7,36 килограма (за мен беше трудно да си представя тази иначе средно голяма риба във вариант на 7-килограмово чудовище). Моят екземпляр бе много далече от рекорда, така че без проблем се побра в една малка зелена тава, уютно заобиколена от картофи, домати, червен лук, бяло вино и подправки.
Всеки път, когато чуя ципура и се сещам, както вероятно повечето българи, за Гърция. За да разчупя това кулинарно клише за самия себе си, реших да избера някоя малко по-далечна рецепта и се спрях на тази традиционна вариация на ципура на фурна – особено популярна на Иберийския полуостров и логично носеща името Besugo al horno. Ще намерите достатъчно голям брой подвариации на тази тема, но общият принцип е един и същ – рибата (ципура или платика) се запича с лимон, зехтин и подправки в глинена тава, като почти задължително винаги присъстват дафинов лист и домати и доста често картофи. Аз реших да остана верен на традицията:
*изстисках сока от 1 лимон, нарязах още половинка лимон на полукръгове;
* изчистих рибока, махнах люспата, намазах го със зехтин, залях леко с лимон; направих 3 резки леко по диагонал на рибата отгоре и ‘втъкнах’ резенчетата лимон; посолих и оставих настрана
* предварително бях подготвил 2 средни картофа, които трябваше да са леко сварени; мен ме мързеше и затова ги пуснах на микровълновата за 5 минути леко намокрени – постигнах почти същия ефект; нарязах картофите на кръгчета
* нарязах доматите на кръгчета, червения лук също и започнах да подготвям тавата
* сложих зехтин, после пуснах рибката по средата, натрупах отстрани картофите, лука, доматите – и най-важно – няколко листа дафинов лист; посолих и залях с чаша бяло вино
* завих с фолио, 25 минути с леко бъркане, после махнах фолиото за още 10 минути да запече малко – и на червената покривка
Бирата си вървеше, рибата също; завърших с блажена полу-пияна усмивка пред телевизора без звук, слушайки испанска музика и изпълнен с оптимизъм за утрешния работен ден 🙂
Питието: въпреки очевидната хармония на това ястие с бялото вино, аз избрах бирата за мой събеседник – Каменица, Шуменско, Ариана, вносни бири – въпрос на усещане, аз бях в настроение за Пиринско
Музиката: има една банда, която супер много надъхва като пътувам – Estopa, пълни айляци от някъде около Барса; сигурно вече са доста дъртички за някой нахъсан фен на испанската музика, но мен си ме кефят; парчето – Vacanciones;
Не мога да пропусна и онази мацка с мазния глас от преди няколко години, която имаш чуство, че свършва на всеки припев – Bebe – Siempre Me Quedará.
Мъдрата мисъл: ‘A buen hambre no hay pan duro’ – испанска поговорка в контекста на всичко по-горе; в малко свободен превод – ‘Когато си гладен хлябът не е твърд.’;
Лично на мен любима ми е друга поговорка, която мога да определя спокойно като ‘пълен айляк’ -’No por mucho madrugar amanece más temprano’ – ‘И да си станал по-рано, изгревът не идва по-бързо.’
