Изглежда изключено, но само на пръв поглед: Влиза ли в сметките на Путин откриването на Балканите на втори фронт в опит да подкопае обърканата европейска съпротива? Швейцарският НЦЦ търси отговор на този въпрос:
В последните десет години спорът между Сърбия и Косово се разгаря нееднократно. В повечето случаи искрата тръгва от въвеждането на нови гранични правила за хората или за стоките, но дълбоката причина е в неизяснените отношения между Белград и Прищина, посочва „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). Политиците и от двете страни рутинирано се позовават на опасността, произтичаща от другата страна, и размахват саби. След което нещата бързо се успокояват.
Този път обаче геополитическите рамки, в които се разиграват тези отработени конфликти, са по-различни – московската война срещу Украйна и нейният неясен изход създадоха у Запада чувство на застрашеност, което засяга и Балканите. Дали Владимир Путин възнамерява да отвори на Балканите и втори фронт, за да извади от равновесие обърканата европейска съпротива?
Сръбският лост на Кремъл
На пръв поглед това не изглежда изключено. Сръбският президент Вучич отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия, а Москва доставя евтин газ на Сърбия – при положение, че е спряла доставките за други страни. Путин продължава да се ползва със симпатиите на сръбското общество, което възприема войната не като агресия, а като трагична братска война.
Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва на сърбите, при това с основание. Тъй като Вучич флиртува с руснаците (и китайците), за да има алтернатива на сближаването с ЕС, като същевременно запазва интереса си към Общността, защото знае, че именно от връзките с ЕС, а не от руския газ, зависят и относителното благосъстояние на страната, и неговото собствено бъдеще.
Но ако Русия подчини Украйна, а защитният фронт на ЕС се пропука, положението на Балканите ще стане много по-опасно. Ако съседите на Сърбия – Унгария и България – се отцепят и ЕС загуби от тежестта си като регионален хегемон, ще се отворят вратите за опасно пренареждане на картите на Балканите. Което няма как да премине мирно в контекста на великосръбските и великоалбанските властови претенции, дори Русия да не се намеси директно.
Задачата на Европа
Какво би могла да направи Европа? Би следвало да направи всичко, за да не загуби Украйна войната и да попречи на Русия да измести сферата си на влияние към Запада, пише НЦЦ. Установеният от Европа ред на Балканите трябва да се запази, а в дългосрочен план е важно страните от Западните Балкани, след провеждането на необходимите реформи, да бъдат приети в общия европейски пазар. При това положение Русия няма да може да се меси в играта, констатира швейцарското издание.
На напрежението в района обръща внимание и експертът за Западните Балкани Михаел Бранд. В „Тагесцайтунг“ политикът от германския ХДС определя оста Република Сръбска – Сърбия – Русия като „войнствена ос“. Ако наистина искаме ефективно да предотвратим още една война на Балканите, мирът трябва да бъде гарантиран от НАТО, подчерта той.
Замразените конфликти могат да припламнат отново
RND също тиражира тезата, че т.нар. „замразени конфликти“ – от Косово до Таджикистан – заплашват да се разгорят отново. От една страна покрай войната в Украйна националистическите сили се чувстват окуражени, а от друга Москва или сама разпалва тези конфликти, или сега не ѝ много е до това да се намесва.
Източник: Дойче Веле
Снимка: Дойче Веле
