Пловдивски математици с отворено писмо до Кунева: Учениците не са глупави, задачите са неясни

Градът

Огромното разминаване между вложените усилия и получения комплексира децата, твърдят д-р Иванова и д-р Вълканова

Рекорден брой слаби оценки от Националното външно оценяване по математика след седми клас бяха отчетени тази година. Статистиката показа, че от общо 53 212 явили се, 17 983 имат двойки на първия модул, където задачите би трябвало да са по-лесни. През 2015 г. двойките на тази част са били 14 939.

Резултатите са най-лоши от седем години насам. Стряскащите резултати тази година станаха причина за различни коментари, касаещи както подготовката на учениците, така и нивото на преподаване от страна на учителите.  По –тъпи ли са децата ни или учителите са по-некомпетентни? Две пловдивчанки със сериозен професионален опит като преподаватели по математика твърдят, че  причината за слабите резултати изобщо не е в подготовката на седмокласниците, а в „некомпетентния подбор на задачите, неправилното им форму­лиране, несъобразяване с времетраенето и други недопустими от методическа гледна точка грешки”.

Д-р Нина Иванова има 18 години педагогически стаж като учител по математика в системата на училищното образование, а д-р Веселина Вълканова – 30 години педагогически стаж като учител по математика  и през 2014 година придобива образователната и научна сте­пен „доктор“ по докторска програма към БАН.

Двамата експерти излязоха с отворено писмо до министъра на образованието Меглена Кунева, в което посочват не само грешките в изпитните материали, но и изказват аргументирани препоръки .

Според  тях самото време за провеждане на изпита е избрано  неправилно, защото външното оценяване се прави  три седмици преди края на учебната година и така учителите разполагат с от 12 до 20 часа по-малко за преподаване, като освен материала за годината, учениците от 7 клас трябва да преговорят и преподадения материал през предходните две  години. Много седмокласници си позволяват да си осигурят необходимото им време за преговор като си вземат „болнични“.

Друг недостатък е непознаването на критериите за оценяване от страна на учениците– децата не знаят коя задача , колко точки им носи. Задачите не са подредени по степен на трудност и сложност и така много от учениците губят време със задачи, които не могат да решат. Обемът на  теста – 20 задачи, някои от които с подусловия, също е много голям., като това е допълнителен стресиращ фактор за учениците, за които все пак това е първият сериозен изпит. Според експертите условията на някои от задачите, не са трудни , но са написани по такъв начин, че не могат да бъдат разбрани от децата.

„По този начин резултатите от теста са опорочени. Той не показва реалните резултати от обучението на децата, които се готвят усърдно години наред. Огромното разминаване между вложените усилия и получения резултат се отразява изключително негативно върху самочувствието и положителната обща самооценка на децата Разминаването между оценките от НВО и оценките в дневника пък са причина  директори упрекват учителите в пристрастност и субективизъм” твърди д-р Иванова.

Математиците показват и друг парадокс – огромната разлика в оценките от изпитите по математика и по български език и литература. Според тях учениците от 7 клас се готвят еднакво и за двата предмета и няма логика добрите резултати по математика да са двойно по-малко от тези по български език и литература.

Те настояват за адекватни действия от страна на министерството, като се надяват съставянето на тестовете да бъде поверено на методически  грамотни и компетентни експерти.

 

Ето и целият текст на Отвореното писмо. То е придружено и със становище от 8 страници, в които д-р Иванова и д-р Вълканова подробно са посочили грешките и са дали препоръки към следващите съставители на изпитните мате­риали .

    

Уважема Г-жо Министър,

 

И през тази учебна година, както всяка предходна, съдържанието на теста за Нацио­нално външно оценяване (НВО) по математика в VII клас и получените от него резул­тати станаха предмет на бурно обсъждане в медийното пространство у нас. Чуха се много непрофесионални и емоционални оценки и значително по-малко професионални такива. Отговорните за съставянето и провеждането на теста институции обещаха поред­ните промени, сигурно някой е бил или ще бъде наказан и толкова. Дори негодуванието на поредните огорчени деца и родители вече затихва. Догодина отначало! Докога?

Интересът на обществото за пореден път беше насочен към големия брой слаби оценки. Данните са съществено негативни и обезпокоителни за образователните пер­спективи на нацията. От позицията на нашия значителен професионален опит в сферата на обучението по математика си позволяваме да твърдим, че популяризираните комен­тари волно или неволно изместиха извън фокуса на вниманието един много по-съще­ствен и тревожен проблем – недостатъците на предложената изпитна тема. Те се изра­зяват предимно в некомпетентния подбор на задачите, неправилното им форму­лиране, несъобразяване с времетраенето и други недопустими от методическа гледна точка грешки. Ощетени са не тези ученици, които не желаят да бъдат научени, а диаметрално противоположната целева група – учениците, които съзнателно и целе­насочено са се подготвяли за изпита. Тази група ученици реално притежават когнитив­ни качества (знания, умения, способности) да се предствят много добре. За тях оценката от теста в голяма степен е определяща за по-нататъшното им израстване, поне в грани­ците на системата за средно образование. Те масово не успяха да постигнат резултат, който да възнагради положения от тях учебен труд. Техните учители също не получиха морално удовлетворение за вложените усилия, които в много случаи далеч надхвърлят изпълняването на вменените им по силата на длъжностна характеристика служебни задължения.

Ето един показателен пример. В актуалната (НВО, 2016 г.) официална статистика за успеваемостта на учениците в област Пловдив се натъкваме на факта, че тези с успех, не по-нисък от Добър (4,000) на НВО по математика (I и II модул), са 1336. Същевременно броят на учениците с успех, не по-нисък от Добър (4,000) на НВО по български език (I и II модул), са 2808. Всеизвестно е, че категорията ученици, които визираме в посочения пример, са вложили равностойни, всеки според собствените си възможности, усилия в подготовката и за двата изпита. Единственото логически пра­вилно заключение, към което насочва цитираната статистика е, че тестът по матема­тика се е оказал приблизително 2,1 пъти по-труден за математически грамотните ученици от този по български език и литература. Предполагаме, че статистическите данни в останалите области от страната са аналогични. Разбираемо е абстрактното съдър­жание на математиката като наука да затруднява ученици на възраст 13-14 години повече от учебно съдържание, пряко обвързано с говоримия език, но чак пък два пъти!

Ситуацията поразително напомня поучителния епизод с изпитването на Радините ученички. Няма ли кой да попита днешните деца нещо в стила: „Нашето А, Б, Райно, кой го написа?“? Пред вестник „24 часа“ (Прохазкова, 2016) С. Гроздев посочи пои­менно недостатъците на много от задачите, включени в I модул. Поддържаме изцяло и неговото компетентно мнение, и това на Н. Райков (пак там), че голяма част от подбра­ните задачи са не толкова трудни, колкото неразбираеми за учениците поради факта, че не се формулират по този начин в учебниците. Искаме да насочим внимание и към много други опорочаващи достоверността на изпитните резултати обстоятелства.

Приложеният анализ аргументира наличието на недопустими недостатъци на теста за НВО по математика за VII клас, проведен на 20 май 2016 г. Опитът ни с реакциите на административно ориентираните образователни институции сочи, че е много вероятно той да не бъде взет под никакво внимание при подготовката на изпитните материали за следващите учебни години. Въпреки това, изразяването на мотивирано становище е наш професионален дълг. Заставаме твърдо зад позицията, че основните причини за ниските резултати от изпита за НВО по математика в VII клас не са нито ниското равнище на математическа компетентност у желаещите да учат ученици, нито вменяваните на техните учители некадърност и безхаберие и се надяваме този път Министърът на образованието и науката да ни подкрепи в името на едно по-качествено и по-хуманно училищно образование.

Госпожо Министър, по силата на Вашите правомощия и на заявената Ви воля за резултатна промяна, Вие можете да защитите в публичното пространство авторитета на учителите и да предприемете необходимите мерки за синхронизиране на изпитните материали със съвременните изисквания за качество на педагогическите изследвания. Ваш дълг е да го направите. Надяваме се, с Ваше съдействие, отговорните експерти в МОН най-сетне да проявят настоятелност и воля за откриването на методически гра­мотни и компетентни в конструирането на дидактически тестове специалисти. Поддър­жането на настоящата тенденция да се опорочават резултатите от труда на съпричаст­ните ученици и учители може да доведе само до окончателен срив на интереса към учебния процес по математика от страна и на едните, и на другите.

 Рискът за обществото е огромен!

 Д-р Нина Иванова

 Д-р Веселина Вълканова

 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.