Титаните – непознатият Раковски!

Димитър Герганов

Георги Раковски – хората го познават като революционер, идеолог на българските борби, поет, писател и публицист. Иска ми се да надникнем в непознатия Раковски – тези премълчавани, пропускани и неизследвани нещица, които ще го превърнат в титана, без който няма да се случат – Левски, Ботев, Каравелов, Бенковски и Стамболов…

       Раковски е роден в Котел през 1821 г. в заможно семейство. В точното време и на точното място. През 20-те години Османската империя тъкмо си отдъхва между поредната война с руснаците и затихналия сепаратизъм на местни феодали като Пазвантоглу. Кърджалиите вече са неприятен спомен. Отвътре обаче скрити под повърхността клокочат опасни процеси. Покорените балкански народи съвсем скоро ще надигнат глава и след дълги борби, продължили цял век, ще сложат край на империята. Мястото също е важно. Центърът на българската Вселена тогава е Цариград и всички пътища водят натам. Повечето от тях тръгват от Котел. Първите будители Софроний Врачански и Неофит Бозвели, книжовникът и ученият Петър Берон, бунтовникът Георги Мамарчев. Градът дава и висши османски сановници.  Да споменем например рода Богориди, с който Раковски за добро и зло често ще си има работа. Стефан е висш дипломат изпращан на отговорни мисии и губернатор на един от големите острови –  Самос за цели 14 години. Единственият християнин, в чиито дом е стъпвал турски султан от времето на превземането на Константинопол през 1453 г. Никола – важен министър и княз на  Молдова точно преди обединението с Влашко. Алеко – министър и губернатор на Източна Румелия, наследен от Гаврил Кръстевич и той родом от Котел.

       Но да се върнем на Раковски. Завършва местното килийно училище и продължава в Карлово при известния даскал Райно Попович. Вече знае добре гръцки. На 16 г. е изпратен от баща си в Цариград, където учи в най-елитното гръцко училище – естествени и точни науки, френски, латински,  персийски и арабски… Още на тази крехка възраст се включва в църковните борби и е запленен от борбата за независимост. По ирония на съдбата в Гръцкото училище става патриот заразен от яростния фанатизъм на гърчетата, с които влиза в жестоки пререкания.

       Очаква го стабилна чиновническа кариера. Покровителства го самият Стефан Богориди. Раковски обаче има други планове – на 20 г. вече е в размирна Браила, където българи, гърци и власи се канят да събарят царщината! Става учител по френски и гръцки и не може да се оплаче от липса на клиентела. Една година по-късно е в основата на бунта, който обаче се проваля. Предава се сам на полицията, за да предпази от репресии невинни. Осъден е на смърт, ала го спасява гръцкият му паспорт. Елинският консул вместо да го насочи за изпълнение на присъдата, го натоварва на кораб за Марсилия. Тук според някои твърдения Раковски се среща с Мацини – идеолог на Млада Италия и ментор на Гарибалди, а също и виден масон. По онова време учението на „братята зидари” не е натоварено с днешния отрицателен смисъл. Напротив – масоните се смятат за двигатели на прогреса и борци за свобода. След почти две години във Франция младият Раковски се връща в родния Котел само за да бъде оклеветен, осъден и вкаран в затвора на 24 г. Причината – конкурентната борба между чорбаджиите и еснафа в Котел. Миналото срещу бъдещето – звучи актуално и днес, нали?

       След три години в зандана и цяло състояние пръснато за подкупи Раковски е напълно наясно с османската правна система. Само след една година практика той ще бъде сред най-търсените адвокати в Цариград. Връзките, които си създава с „правилните хора” му помагат да осъществи следващото си начинание. Българинът за кратко време се превръща в крупен предприемач, който действа със сериозен размах. Например откупува събирането на данъците от Узунджовския панаир – най-големият хайван пазар в цялата европейска част на империята. Купува си къща в богаташкия квартал Фенер, желан гост е по приемите, провеждани от столичния хайлайф. Можел е да остане в това си амплоа както много други и да живее безгрижно до края на дните си. Чорбаджийската дреха обаче се оказва тясна за Раковски. И ето го на път за Свищов, където създава „Тайно общество”. Точно на тези сбирки по негово предложение  трикольорът е избран за български флаг.

      През 1853 г. избухва Кримската война, посрещната с големи надежди от българите. Раковски не смята да стои безучастен и се урежда като главен преводач в щаба на северната турска армия, която действа по Дунав. Получава чин майор и достъп до планирането на всички операции. По онова време той вече владее езиците на всички съседни държави – гръцки, сръбски и влашки, естествено знае турски, а също френски, руски, арабски и дори санскрит! Плановете му са да предава османските тайни на руснаците, ала още в първите седмици е разкрит и арестуван. Пашата иска да го обеси на място, но е с вързани ръце – Раковски е назначен с указ на султана и трябва да бъде изпратен в Цариград. Там се налага да пусне в действие своите връзки. Според някои от  изследователите му го спасява съдружникът му Мустафа бей, за чиято красива дъщеря обещава да се ожени и да приеме исляма. Навярно са помогнали и „братята” му от ордена на бекташите, където също членува. Подобна теория звучи достоверно, защото 6 години по-късно издава книга, в която личи задълбочено познание за практиките и ритуалите на дервишите. 

        Така или иначе Раковски се спасява и започва живот в емиграция – Белград, Одеса, Нови Сад, дипломатически мисии в Гърция и Русия. Революцията обаче не е единствената му страст. Раковски е изкушен от литературата, издава и редактира вестници, провежда мащабни етнографски изследвания, навлиза дълбоко в дебрите на историята. Той е първият човек въобще, който отрича тюркският произход на българите и твърди, че сме древен индоирански /арийски/ народ. В младите си години Раковски, като почти всички българи, е яростен поклонник на Русия. Двегодишната емиграция в Одеса обаче му отваря очите за истинската същност на царското самодържавие. Издава книга, в която разобличава руската кампания насочена към изселванията на българи и спомага да бъде прекратена. По днешни мерки някои биха го нарекли Първия русофоб, но всъщност Раковски е реален политик, който добре разбира, че интересите на Великите сили и на България са различни. Пътят който начертава – освобождение със собствени сили ще бъде последван и развит от ученика му – Васил Левски.

     Георги Раковски умира на 46 г. от туберкулоза, без да остави наследници. В живота му има жени – Фросо, Катерина, Ирина, ала той не намира за необходимо да се ожени, защото вече има своята невеста – венчан е за България. Един негов племенник – Кръстьо Раковски ще направи най-високата кариера достигана от българин в СССР! Неуспял като шеф на румънските комунисти, Кръстьо ще стане първият премиер на Украйна 1918-1922, а после ще бъде съветски посланик в Париж и Лондон. Приятел на Троцки и враг на Сталин през 30-те. Ще бъде разстрелян през 1941 г. малко след началото на войната. Смята се, че името му е било на първа страница в специалния списък.