Текст: Райна Кацарова
Снимки: Камелия Григорова – Си ен а
Дни преди началото на двадесетото юбилейно издание на фестивала „Пловдив чете“, пишещите доброволци се събраха в двора на галерия Джуркови. Творческата работилница „ Как да пишем за култура“ този път бе под формата на реално събитие. В ролята на модератор влезе журналистът Радослав Иванов, а поетесата Ина Иванова беше себе си – човек на словото.
И така – Крилете на Ина.
Как „хващаш“ другия автор, когото трябва да представяш? Как се подготвяш? Как -подхождаш? – така започна Радо словесния дует с Ина. Тя разказа охотливо за методите си.
Чрез човека – творческата му биография, видеа в нета, начина, по който говори, и как стои в пространството. И нейният по-надежден и по-съществен метод – чрез текста. Търси контекста, чете книгата и си води бележки.
– Въпросите? Какви да бъдат?
– Например „Какво сънуваш?“
– А най-малоумният въпрос?
– „Кога започна да пишеш?“
И още от Радо – Ние на правим литературни анализи, а статия за събитие. „ Ох“ и „ Ах“ е излишно. Убийте тези творчески пориви!
После идва редактирането. Ина ни напомня за Труман Капоти – „Вярвам повече в ножиците, отколкото в молива.“ Аз пък си мисля за Хемингуей – „Пиши пиян, редактирай трезвен.“ Упс…творчески порив № 1!
Следва – ритъмът на текста – да се чете лесно, на един дъх.
Целия текст четете в КАПАНА