Геройството на Ангел трябва да е пример. Трябва да държим главите си гордо изправени срещу всяка сабя, апелираха към хората навръх 3-годишнината от убийството на момчето катунци
Паметта никой леден мощен вятър не може да отнесе. Днес, в това време, сме тук, защото помним, няма да забравим и няма да простим! Така катунци се отправиха за традиционното вече шествие в памет на Ангел Петров, който на днешната дата точно преди три години загуби живота си в битка за справедливост. Битка, която хората от селото водят и днес, 36 месеца след убийството му. Нито вятърът, нито студът можеха да спрат хората, тръгнали със свещ от кметството на Катуница към лобното място на 19-годишното момче. Към тях се бяха присъединили и много пловдивчани, които толкова време вече неотлъчно подкрепят каузата им. Тази година обаче като че ли настроението бе малко по-различно. Имаше естествените сълзи и гняв, но и ярки послания към обществото и най-вече към политическата ни класа. Защото нито един от проблемите, заради които пламна селото, а и страната през есента на 2011-та, не бе решен. Дори напротив, този казус, както и много други, бяха заметени под килимите 
на същите институции, които опъваха гигантски чадъри над Рашкови и десетки други подобни „герои”. Те са чисти, докато толкоз хора са почернени. Днес плачем, страдаме, гневим се, но и апелираме към българите да продължат да се борят. За правата си, за справедливостта, за живота си. Тъй като ние изгубихме два млади, съвършени, красиви живота, а не получихме ни права, ни справедливост. Това обаче се повтаря, навсякъде и ежедневно. И не ни устройва, размахаха пръст на старта на процесията младите хора от Катуница.
Превърналият се в емблема транспарант „Няма да забравим, няма да простим” мина по традиционния си маршрут през цялото село. На надлеза вятърът се опита да издуха винила, но ръцете та мъжете бяха много по-силни от природата в тази минута, защото имаха послание, което трябва да отправят към всички. Шествието завърши край паметната плоча на Ангел Петров на лобното му място, където десетките хора запалиха по свещ и на колене запазиха минута мълчание. Но след това наддадоха вик, който се чу до небето. Тук едно момче бе убито пред очите на собствения му баща. За нас Ангел е герой, от който трябва да черпим сили. Той трябва да дава пример за борба срещу неправдата, която е заляла цялата страна. Срещу това, в което искат да ни превърнат политическите мафиоти- в стадо. Трябва да се борим, да имаме друг живот, но ние самите трябва да направим това, а не някакви си политически партии. Нека вземем примера на Ангел и да се борим. За неговото 
геройство няма думи. Геройство пред такива вредни продукти на България- олигарси като Кирил Рашков. Много такива има такива навсякъде- самозабравили се типове, които смучат нас. А ние мълчим, мълчим като робски народ. Преклонена глава сабя я не лови! Не, това не е нашата пословица. Тя звучи друго яче. Ангел показа, че нашите глави трябва да бъдат гордо изправени. Не сабя, нищо не трябва да ни плаши и пред нищо не трябва да накланяме глави. Ако е нужно така геройски ще посрещаме смъртта като това наше дете. Хора, замислете се в това. Поклон пред светлата памет на Ангел, обърна се от лобното място на Петров към множеството в Катуница но и към цяла България Стоян Тютюнаров и се разплака.
