Военният клуб – пример за половинчата работа

Изпод тепето

Добър стопанин ли е Министерството на отбраната?

Стефка Георгиева

Архитектурният Пловдив винаги е събирал погледите както на жителите си, така и на многобройните посетители, без значение дали става въпрос за ансамбъл от сгради или индивидуална  постройка. Години наред Под Тепето следи състоянието на красивите и ценни за града ни сгради, а този път погледът на нашите репортери се впери във Военния клуб. И да си зададем резонният въпрос: „Добър стопанин на изключителен паметник на културата ли е Министерството на отбраната?”.

Сградата, намираща се в сами центъра на града, е позната от всички пловдивчани, но са малцина тези, които знаят какво наистина се случва С и В нея. На пръв поглед, едно е ясно – фасадата, поне в предната част на сградата, е ремонтирана и освежена, но страните й от страна на ул. „Иван Вазов” определено имат нужда от обновяване и укрепване. Работата по визията е свършена на половина, като се оказва, че ситуацията е такава не само отвън, но и отвътре.

Наш репортер влезе във Военния клуб, за да провери лично какво се случва вътре в една от градските перли и разбира се, една от малкото сцени. Още на входа ще ни посрещне охрана, която няма да ви допусне да разгледате вътрешността на сградата ако нямате ангажимент вътре. На пръв поглед, макар и прашни на места, помещенията са добре стопанисвани. Стените и таваните са добре боядисани, запазени са разноцветните елементи и детайли. Това се отнася както за коридорите, така и за кабинетите и голямата концертна зала. И може би с това приключваме относно доброто поддържане на сградата, за да обърнем монетата от другата страна.

Едва ли има по-добри примери за половинчато свършена работа от тези, които ще намерите във Военния клуб. Освен фасадата на сградата и освежените стени, вратите са живо олицетворение за това. Те са стари и скърцащи, но пък за сметка на това боядисани и със запазени табели по себе си от миналия век. Кабинетите са чисти и приветливи, макар и със стари мебели, но администрацията не е възпрепятствана да върши служебните си задължения по какъвто и да било начин.

Тук, може би, идва момента за описателното представяне на концертна зала във Военния клуб, което е истинско предизвикателство за нашия пратеник. Това е зала, която няма как да не предизвика смесени чувства у вас. Тя е голяма, просторна, с няколко стотин места за сядане. Стените и тавана изглеждат наскоро освежени, а на тях са окачени стари, тежко падащи, избелели пердета, които макар и да са чисти, създават усещането за наслояване на време и прах върху себе си, нафталин, за нещо отдавна отминало. Ако се вгледате в тях виждате занемарена и повехнала бивша красавица. Същото се отнася и за почти всеки детайл в залата. Макар тя да предлага озвучаване и визуализации на кандидатите да организират събитие вътре, сцената видимо се нуждае от подмяна, а седалките за посетителите вече са дали своя принос за комфорта на стотици присъстващи и имат нужда да се оттеглят в заслужена почивка. Защото са там от памтивека.

И точно, когато очаквахме, че забележките ни към мястото са се изчерпали, се натъкнахме на зловонна миризма, която се понесе от един от коридорите на сградата, а именно – тоалетната. Макар и видимо да се почиства редовно със силни препарати, санитарният възел не е ремонтиран с години, а полусчупеното тоалетно казанче крещи с молби някой да го подмени с ново. Е, дали Министерството на отбраната е добър стопанин, преценете сами от прочетеното и видяното.

След всичко, което видяхме, с изненада установихме, че концертната зала на Военния клуб в Пловдив е препълнена от събития за миналия месец и през средата на септември, вече се регистрираха изяви за октомври и ноември. И тук идва ред да поставим няколко въпроса, сред които как администрацията работи в тези условия и при толкова много събития, регистрирани в началото на есента, няма ли поне част от ремонта на сградата да не бъде половинчат, а цялостен и пълноценен? И още един, много интересен въпрос, с който ще ви запознаем в следващия текст от поредицата ни за Военния клуб.

Очаквайте продължение

 

Споделете ни във:

3 thoughts on “Военният клуб – пример за половинчата работа

  1. Пининфарино мила, къде от по нови времена е Концертната Зала към Партийния дом, ама нейната мутрификация и занемаряване върви със светкаевична скорост в сравнение. Засирането на хубавини е пловдивски специалитет по който Европа не може да ни настигне.

  2. То и покривът + декорациите му не е възстановен след земетресението, така че от 100г насам се въши половинчата работа със сградата. Къде-къде са по-поддържани в Плевен и Русе, където дори има и хотелска част.

  3. От памтивека в тази зала Пловдив слуша музика. „Балабановата“ ХАДЖИ ЛАМПША за концерт е подигравка. А за освежаване явно има някакви мераклии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.