Надценки от над 100% при някои основни хранителни продукти са сигнал за проблем, но отделните фрапиращи случаи не са достатъчни, за да се установи как се формират цените в магазините. Необходимо е да се анализират цели продуктови категории и средните нива на надценките. Това коментира икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика пред БНР.
Повод за коментара са данните от проверки на Комисията за защита на потребителите, при които са установени значителни разлики между доставните и крайните цени на някои млечни продукти.
При един вид краве масло например е отчетена надценка от 135%, а при друг продукт от същата категория – 85%. При прясното мляко установените стойности достигат 68% и 99%, докато при бялото саламурено сирене са между 53% и 95%. Съществени разлики са установени още при кашкавала и киселото мляко.
Според Вулджев тези числа заслужават внимание, но трябва да се поставят в по-широк контекст. По думите му е важно да се види дали високите стойности са характерни за отделни марки и продукти, или са типични за цялата категория.
Това е съществено и за прилагането на законовите ограничения. От юни действат правила, според които различие в търговските надценки между съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една категория над 10% може да се разглежда като нелоялна търговска практика.
Икономистът обаче обръща внимание, че подобно правило не дава отговор на въпроса дали самото общо ниво на надценките е прекомерно. Ако например върху всички сходни продукти се прилагат високи, но близки една до друга надценки, разликата между тях може да остане под законовия праг.
Междувременно КЗП е образувала 11 производства за необосновано увеличение на цените на стоки от първа необходимост. Проверяват се продукти като сирене, мляко, домати и краставици, като се сравняват цените през октомври с тези през август. Търговците могат да представят документи и аргументи за причините за поскъпването. При нарушения санкциите могат да достигнат между 10 000 и 100 000 евро за отделен продукт.
Търговските вериги: Надценката не е равна на печалба
Представителите на големите търговски вериги оспорват начина, по който се представят данните от проверките.
Сдружението за модерна търговия настоява да бъдат публикувани повече подробности – колко артикула са проверени, при каква част от тях са отчетени най-високите стойности и как изглеждат резултатите за останалите продукти.
От организацията подчертават и че надценката и печалбата са различни показатели. Разликата между покупната и продажната цена не отчита разходите за заплати, транспорт, електроенергия, логистика, складове и други дейности, които влияят върху крайния финансов резултат.
Според Вулджев проблемът започва още от производството
Икономистът посочва като друг фактор за цените недостатъчния мащаб на българското производство на храни.
Като пример той посочва Германия и Франция, където по-големият вътрешен пазар и производственият капацитет създават различни условия за местните производители. По думите му там държавата прилага и по-активни политики за подкрепа на националното производство.
Вулджев смята, че България не използва достатъчно възможностите си в тази посока. Той критикува и аргумента, че европейските правила ограничават подобни мерки, като според него предупрежденията за санкции от Европейската комисия често се използват като оправдание за липсата на действия.
По думите му различия има и в регулаторния контрол върху търговския сектор. Той твърди, че в Германия и Франция държавният контрол е по-активен, а средните надценки при храните според международни изследвания са в диапазона между 20 и 40%.
Производителите: Понякога продаваме под себестойност
Различна картина представя зеленчукопроизводителят Иван Кабуров от Асоциацията на оранжерийните производители. Пред БНР той заявява, че в своята практика не е срещал неравнопоставено отношение от големите търговски вериги.
По думите му промоциите често са необходим инструмент за продажбата на бързо разваляща се продукция. Понякога производителите са принудени да продават дори под себестойността, за да не се стигне до унищожаване на произведеното.
Кабуров посочва като сериозни проблеми пред сектора нерегламентирания внос и сивата икономика. Според него е необходим диалог между земеделските производители, търговските вериги и Министерството на земеделието, за да бъде изработена по-дългосрочна политика за българското производство.
