БългарияЖивотНовини

Мяра: Повече българи подкрепят ЕС и НАТО, отколкото Русия

Почти два пъти повече българи са привърженици на ЕС и НАТО, отколкото на Русия – съотношението е 55,5% на 30,5 на сто, предава OFFNews. 

Това показват данни от телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен на 16 и 17 януари 2025 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души. 

Близо една трета „алтернативни“ отговори е свидетелство за потенциалните предизвикателства пред западния консенсус на елитите в страната ни, коментират от агенцията. 

Респондентите бяха помолени да изберат между твърдения в лабораторен порядък. Групиранията на формулировки са условни и в голяма степен подлежат на дискусия. Те форсират самоопределение и пречат на респондента да „се скрие“ в междинна зона. Например, беше даде избор между опциите „По-скоро държа на неща като традициите, националното, семейството, религията и т.н.“ и „По-скоро държа на неща като индивидуалните свободи, човешките права, опазването на планетата и т.н.“. 61,7% избират първото, 28,2% избират второто. Останалите се колебаят. Данните не будят изненада, като се има предвид, например, възрастовата структура на населението у нас. 

Така се оказва, че по оста глобално/локално, превесът на локалното е очаквано висок. Консервативната нагласа е видима. Изводите обаче се подлагат на съмнение с експерименталния въпрос с твърдение „По принцип родината е нещо важно, но по-важен съм самият аз“ 51,3% може би избират престижната опция „не съм съгласен“, но 42,6% избират опцията „съгласен съм“. Делът не е малък и вероятно е още една улика за по-скоро индивидуалистични нагласи у нас – не само в социален, но и в национален план. Дори и с консервативен уклон, българското общество явно не стига до крайност. И не абсолютизира националната общност. 

Дали последното е белег на индивидуалистични нагласи сред българите беше проверено с изричен въпрос. „По-скоро държа на неща като солидарността между хората, по-богатите да плащат по-високи данъци, държавата да дава повече пари на по-бедните и т.н.“ избират 49,8%, но други 45,2% предпочитат „По-скоро държа на неща като личната инициатива, конкуренцията, свободния пазар, данъците да са ниски и т.н.“. Ако приемем това за условна ляво-дясна скала, или поне скала от типа солидарно-индивидуално, то колективистичното все пак има превес, но малък. Индивидуалистичните нагласи, разбира се, може да са привидени и като „правилен отговор“ в едно пазарно общество и да са преувеличени, но дори и така, става видна продължаващата у нас индивидуалистична нагласа – дори и в общество, което показва немалки социални неравенства.

В същото време обаче, само 25,9% се съгласяват с експерименталното твърдение „По принцип бедните са бедни, защото са по-мързеливи от другите“. Отчетливо мнозинство от 70,9% не са съгласни. Следователно, около една четвърт са онези пълнолетни българи, които са склонни да заемат крайно становище по такива въпроси. Като цяло, сондажът не показва краен уклон.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Някои бедни са просто мързеливи, други не са имали шанс по рождение, среда, възпитание, трети може просто да са глупави, а на четвърти да им пречи моралът. Защото може да бъдеш богат, защото си умен и предприемчив, защото си наследник или защото си готов да потъпчеш всеки и всичко за личната си изгода. Последното се среща особено често сред политиците.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина