Какво става, когато родител реши да заключи децата си в дома им и да ги изолира от външния свят? Отговорът – институциите ги извеждат, но с няколко години закъснение. Години, които тези деца никога няма да си върнат, пише Свободна Европа.
Да се срещаш с приятели, за да вървите заедно до училище. Да играеш футбол в парка, да отидеш на кино или на разходка. Да излизаш със съученици на кафе, когато започнеш да пиеш такова.
Тези и много други неща е типично да правиш, когато си тийнейджър.
За две деца от Стара Загора обаче те са пропуснати, разказва Свободна Европа.
Миналата седмица до медията стига една вече остаряла новина. Момче и момиче са били държани под ключ от майка си в продължение на години. Не са ходили на училище, не са се срещали с никого – дори с роднини.
Днес момчето е на 14. Момичето – на 21. Те са изведени от семейството през февруари 2024 г.
Не се знае точният момент, в който майка им ги е отделила от външния свят. Смята се, че изолацията може да е започнала още през 2018 г. Тогава момчето е на 8-9 години, момичето – на 15, тъкмо завършило седми клас в музикално училище.
Поведението на майката се обяснява с психично заболяване. Слонът в стаята обаче е фактът, че няколко институции са знаели. И видимо не са направили достатъчно, за да може момчето и момичето да изживеят детството си.
От Свободна Европа са потърсили институциите, за да разберат защо извеждането на децата от семейството, в което са живели като затворници, се е забавило толкова.
Детство под ключ
За случая съобщи омбудсманката на Стара Загора Иванка Сотирова. Тя се е заела с казуса през лятото на 2023 г. По думите ѝ още през 2018 г. близки на семейството сигнализират, че има проблем със състоянието на майката, което се отразява и на децата.
Старозагорската фондация „Мисия криле“, която подкрепя деца в риск, също знае за случая от 2018 г. Психологът от фондацията Ивайло Ябълкаров разказва пред Свободна Европа, че сигналът е дошъл от местната Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). На нея се падат основните компетенции в такива случаи, включително предприемането на мерки за закрила на деца.
Тогава ситуацията е различна. В семейството има общо четири деца. Освен двете, държани под ключ, има по-голяма сестра, която през 2018 г. е пълнолетна и живее отделно. Има и друг син, който тогава е на 13 години.
През 2018 г. този син бяга от апартамента, в който живеят майка му и другите две деца. От „Мисия криле“ започват да работят с него и с баба му, при която момчето е настанено.
Сестра му и по-малкият му брат остават при майката.
Тя има психично заболяване, което датира поне от 2013 г., но е разкрито едва през 2024 г., казват от прокуратурата.
По думите на Ябълкаров майката вярва, че светът върви към края си и всеки човек е потенциален враг. Това я подтиква да не допуска външни хора до своите деца.
Тези убеждения са повтаряни на момчето и момичето. В продължение на години те водят затворен живот. Не вдигат телефона на роднините си и нямат контакт с приятели. Излизат по тъмно, за да пазаруват от близкия магазин.
Брат им, който бяга от апартамента, е възприеман като враг, казва Ябълкаров. Пет години след напускането му няма никакво развитие по случая на другите деца. Не са подадени нови сигнали, институциите не се самосезират. И така до 2023 г.
Там няма никого
Когато става омбудсман през 2023 г., Сотирова решава да реагира. Няколко пъти подтиква полицията и прокуратурата да проверят апартамента на семейството. Най-честият отговор е, че там не са намерени хора.
Същото казват за Свободна Европа от районната прокуратура в Стара Загора. Адресът е посещаван многократно след юни 2023 г., но там не са намерени майката и нейният син. Дъщерята не се споменава от прокуратурата, защото вече е пълнолетна – не е дете в риск.
През това време Сотирова държи връзка с роднина, която често ходи до сградата и разпитва съседи. От нея омбудсманката знае, че семейството живее там.
„Едва на 9 февруари 2024 г. полицейски служител е забелязал движение в жилището“, пишат от прокуратурата и добавят, че незабавно са поискали разрешение за претърсване на апартамента.
„Те са били вътре – майката с двете деца, буквално с бухалки в готовност да се защитават“, добавя местната омбудсманка.
Решено е майката да бъде изпратена на принудително лечение в психиатрично заведение, а момчето и вече порасналото момиче да бъдат настанени при баба им.
Омагьосаният кръг на институциите
В казуса са въвлечени поне няколко институции и организации:
- местните социални служби (ДСП);
- Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД);
- районната прокуратура;
- местната омбудсманка;
- фондация „Мисия криле“;
- полицията;
- училището.
От ДАЗД казаха за Свободна Европа, че са получили сигнал за семейството през 2018 г. – бабата е съобщила, че тримата ѝ внуци не посещават училище. Сигналът е изпратен до ДСП „поради риск от отпадане на децата от образователната система и риск за нормалното им емоционално и психическо развитие“.
Социалните служби установяват, че децата ходят на училище. Едно от тях – избягалото момче, е настанено при баба си за срок от 6 месеца, казват от ДАЗД.
Агенцията не получава повече информация за рискове за трите деца чак до 2023 г., въпреки че по-малкото момче е официално отписано от училище през август 2022 г.
Свободна Европа изпрати въпроси до социалните служби. Отговориха от централната Агенция „Социално подпомагане“ (АСП).
Оттам не споменават сигнали от 2018 г., макар че има данни за такива от другите институции. Първият цитиран сигнал е от 17 юли 2023 г. Бабата отново съобщава, че внукът ѝ (по-малкото момче) не ходи на училище. Датата съвпада с активизирането на местната омбудсманка. На 18 юли 2023 г. Сотирова сезира и районната прокуратура.
Оттам казаха за Свободна Европа, че веднага са започнали проверка за неполагане на адекватни родителски грижи за момчето заради „опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие“. Това се наказва с до 3 години затвор.
От ДАЗД казват, че са получили два нови сигнала през септември 2023 г. за „нарушено право на образование“ на момчето. Обръщат се към ДСП и кмета на Стара Загора, сезират и прокуратурата.
ДСП инициира среща по т.нар. координационен механизъм за взаимодействие на институциите в помощ на деца в риск. В нея се включват прокуратурата, полицията, общината, училището.
Участва и Ябълкаров.
„Тогава се коментираше, че животът на децата не е физически застрашен, макар че образователно и здравно техните права не са защитени“, казва той.
Сотирова събира представители на институциите на отделна среща.
„Оказа се, че едната институция казала нещо на другата и другата казала, че ще провери, но нищо“, разказва омбудсманката.
Какво предстои
След извеждането им момчето и момичето живеят с баба си. Светлана Желязкова, социална работничка от „Мисия криле“, помага на бабата да отговаря на нуждите на внуците си.
Момчето вече е завършило четвърти клас, момичето – осми. Търсят се начини да вземат няколко години наведнъж, за да наваксат с училището.
„Сега са в добро състояние, излизат в квартала, момчето кара колело. Още им е трудно да общуват с връстници“, разказва Сотирова.
„Те са интелигентни деца, имат потенциал, успяват да се разграничат от това, което им е било втълпявано“, казва и Ябълкаров.
Социалните служби също продължават работа по случая и казват за Свободна Европа, че са предоставили на семейството финансова подкрепа и са насочили момчето към психологическа помощ.
Майката е изпратена за принудително лечение, но вече е обратно в апартамента ѝ. От нея зависи дали ще продължи да се лекува. От „Мисия криле“ подчертават, че е много важно да продължи и да получава подкрепа за това. Сега се вижда с децата си на всеки няколко дни.
Вече пълнолетният син, избягал през 2018 г., живее и работи в чужбина и се чува редовно с брат си, сестра си и баба си.
Защо беше забавянето
Повечето замесени институции казват, че са предприели всички необходими действия, за да разрешат случая бързо.
При първа възможност социалните работници участват в извеждането на детето, пишат от АСП. Дирекцията „няма правомощия да извежда принудително деца от тяхното жилище“, добавят още службите.
Забавянето обаче е факт – първият сигнал е от 2018 г.
Според Ябълкаров роля играе и ехото от неприетата през 2019 г. Стратегия за детето. Това е държавен документ от 2000 г. На всеки десетина година се обновява. Последният опит през 2019 г. е посрещнат с протести.
Масирана дезинформационна кампания срещу документа твърдеше, че той ще позволи държавата и неправителствените организации да отнемат безконтролно деца от семействата и да ги отвеждат в чужбина. Стигна се дори до опразване на училища от притеснени родители, уплашени, че ще им вземат децата. Нищо от това не беше вярно.
„Всичко, което се изля върху колегите покрай Стратегията за детето, пречи те да бъдат по-смели“, казва Ябълкаров.
След вълната от дезинформация институциите може би са по-изчакващи – от страх да не объркат нещо. Това обаче отнема детството на децата, които зависят от тях.
