На денят след Сретение Господне българската православна църква чества паметта на свети Симеон Богоприимец и на света Анна.
Кратко житие
Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на Христос. След като Исус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал единствения си Бог. В храма била и прор. Анна, която също повярвала в Исус Христос и му служила вярно през целия си живот.
Традиции
Според народния календар, този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата – мъж или жена, такъв добитък ще се роди.
На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.
Поверия
Този ден се смята за един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди “симьосано” (с белег) дете или добитък.
Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият вълчи празник.
В някои краища забраняват употребата на думата вълк.
Имен ден
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две – пролетна и есенна оран и сеитба.
Празнуват хората с имена: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника
