Султански ферман за строеж на католическа църква в Коматево пазят наследници на фамилията Лукови

Църквата „Свети Роко”, изградена през 1863 и към която се отнася разгледания документ, днес е обявена за диоцезално светилище

Андрей Киряков

Султански ферман от 1858 година за строеж на латинска (католическа) църква в село Коматево се съхранява у наследниците на пловдивската католишка фамилия Лукови.

Ферманът е издаден от канцеларията на султан Абдулмеджид (1839-1861), като с разглеждания в него въпрос е ангажиран и султанския съвет (диван-ъ хумаюн). Типичните за онова време ориенталски славословия  предшестват адресираните лица, а именно мутасаръфа на санджака Филибе, т.е. областният управител на Пловдив, Едхем паша, кадията на Филибе, който не е споменат по име и членовете на съвета. Всички те трябва да съдействат за изпълнение на султанската заповед, а именно изграждане на църква на латинските (католически) попове във Филибе в намиращото се на половин час село Комат (днес квартал Коматево). Това се прави за да могат съответните поданици в закриляните от Бога и императора земи да бъдат сдобити със съвършено спокойствие.

Ако днес тази формулировка звучи странно, то е защото сме подвластни на множество внушения, свързани с османското владичество, част от които едва ли са верни. В текста на фермана се отбелязва също, че искането за строеж на църква е подкрепено с нота и от Френското посолство. Любопитен момент е дали споменатият областен управител Едхем паша е известният Ибрахим Едхем паша, който завършва висше образование в Париж около 1842 г., а по-късно е заемал постовете на външен министър и премиер, като участва на Цариградската конференция от 1877 г. като представител на Османската империя.

Ферманът приканя пловдивския мутасаръф, и кадия, и другите споменати, след като бъдат известени незабавно да се заемат с изпълнение на височайшата заповед и да следят за нейното коректно изпълнение. Според това, което може да открием днес, действително църквата е била построена в рамките на 5 години.

Ферманът е написан на османотурски и по-точно на канцеларския шрифт дивание. Предшестван е от тугра, официален знак на съответния султан, който включва неговото пълно име и титла.

Днес католишката църква в квартал Коматево носи името на Свети Роко (XIII-XIV век), покровител от различни болести и особено чумата, донесла милиони смъртни случаи в средновековна Европа. Върху фасадата е отбелязана годината 1863, което означава, че след издаване на фермана в края на 1858 г. църквата е била завършена в рамките на 4-5 години. Може да предположим, че вероятната причина ферманът да остане в представители на фамилията Лукови е именно строежът на църквата, а и по-нататъшното нейно подпомагане, в което дело са били пряко ангажирани. Към това време Михал Луков (1825 -1889) притежава 300 дка земи в село Коматево, като по-късно синът му Андрея Луков (1857 -1917) придобива и турския чифлик в селото, около 1878 година. Католишката черква и тогавашният чифлик се намират в непосредствена близост.

Днес в квартал Коматево съжителстват три църкви – православният храм „Свети Прокопий”, Евангелската църква и католишката църква „Свети Роко”. На околовръстното шосе се намира и православният параклис „Покров Богородичен” изграден върху основите на стара базилика.

Църквата „Свети Роко”, към чието изграждане се отнася разгледания документ, днес е обявена за диоцезално светилище.

Авторът е роден в Пловдив. Завършил е специалност Археология в СУ през 2000 г. Има 2 издадени книги и различни научни и научно-популярни статии. Бил е водещ на предаване за история по ПОТВ.