За волската кожа, държавата, царя, кесаря и гол Асан

По свое вътрешно убеждение, а не защото искрено мразя и ненавиждам, и с риск да си навлека нечие презрение, пиша тези редове

Иначе мога и да ги прочета от върха на Джамбаз тепе, но още се чудя къде да застана там – отляво или от дясно, или от страната на истината

Защото хем искам храм, хем искам да се спазват законите!

Имам вяра, някаква, моя си… Защото съм живяла в два политически строя. Имам дядо царски офицер и баба ятак, имам и пра-пра дядо – благодетел на историческата църква в Перущица. Сега живея между два храма в сърцето на града и сутрин се будя с камбанен звън, ама много ми прочиства главата и ми отваря очите.

Уводът е за тези, които провиждат, та да е ясно, че по свое вътрешно убеждение, а не защото искрено мразя и ненавиждам, и с риск да си навлека нечие презрение, пиша тези редове. Иначе мога и да ги прочета от върха на Джамбаз тепе, но още се чудя къде да застана там – отляво или от дясно, или от страната на истината. Защото хем искам храм, хем искам да се спазват законите!

Аргументите в защита на незаконосъобразния акт на властта и църквата, с които Николай Пловдивски привидя платени ругатели на православието,  са меко казано „манипулативни“ и съм много далеч от мисълта, че Н.ВПр. не разбира какво иска гражданското общество, което не се отъждествява с безропотни миряни.

„Ако тези, които искат да пречат да се построи църква, правеха това по свое вътрешно убеждение, защото искрено мразят православието и ненавиждат църквата и го правеха безвъзмездно, то те щяха да заслужат поне нашето внимание. Но, понеже знам, че го правят за пари, не заслужават нищо повече от нашето презрение.“

За плащането го пише на плакатите по протестите, та затова няма да взема отношение.

Важно е да се отбележи, че никой не „иска да пречи на строеж на църква“. Хората искат каквото за царя, това и за кесаря, и за гол Асан. И си търсят правата, Ваше ВПр.

Вътрешното убеждение не идва от негативни чувства, хората на чистата вяра го знаят. То идва от вярата в доброто, истината, закона, държавата и човека до теб…

„И няма сила, която да ни попречи да поставим този знак!“ – декларира владиката от Трихълмието.

Само да подчертая – Била тя и Закон! Няма нужда да го натяквате, това го знае цял град. Припомням, че вече една година чакаме съблюдаващите закона да ви видят синята лампа на черното Ауди.

Искате критиците да ви покажат те какво могат да построят. Тук мога да ви разкажа историята на една повдигната пешеходна пътека, ама е много дълга – 4-годишна и не е с предварително изпълнение на ПУП-а, това лично.

А от името на критиците отговорът е: Гражданско общество, което оказва контрол върху самозабравилите се управници в костюми и черноризци.

И накрая за историческите строежи по време на робството, щото сравнението пак е леко неуместно.

„Нашите предшественици не просто не са се отказвали от вярата си, а напротив, издигали са я като знаме. И са били уважавани за това, включително от друговерската власт. Чувате ли, друговерската власт не е пречила да се строят православни храмове…!“

За една историческа църква ми е историята дето ще ви я припомня. След като бил измолен строежа и султанът издал ферман, в който пишело тя да бъде голяма колкото една волска кожа. Тоест, друговерската власт постановила правила, на които сега им се вика закони.

Издирили активистите първенци най-големия вол в околията и нарязали кожата му като конец, с нея обиколили мястото за градеж, но спазили закона на султана и той нямало какво да каже насреща.

Морал имат тези, които минават по реда, Ваше ВПр., а именно редът поддържа държавата срещу разрушението.

„Тези които ще пречат – да идват, да застават от лявата страна и да си казват имената. Ако не ги е срам.“

Заинтересованите лица, които обжалват ПУП-а и медиите, които отразяват казуса, плюс гражданите, желаещи ред и законност, трябва да се срамуват.

Защо?!

Докога?!