Спомняте ли си старата латерна?

Според Уикипедия латерната е музикален инструмент, представляващ малък преносим механичен орган, който възпроизвежда една и съща мелодия чрез въртенето на манивела. За нейн изобретател  се смята италианецът Джовани Барбиери, а годината на създаването ѝ е 1702. Формата е продълговата и характерно за нея е, че издава доста специфичен звук. Била е пренасяна на гръб като раница, като собственото й тегло е около 50 кг. 

В годините намира голямо разпространение в страните от Средиземноморския регион на Европа, Западна Азия и Северна Африка. Била е използвана за увеселителни цели както по домовете, така и на обществени места – механи, ресторанти, кафенета, по събори, панаири и др. С нея са се правили вечерни серенади.  В България латерните идват най-вече от Италия, а когато водещата флорентинска фирма “Туркони”, носител на златни медали от международни изложби, изгражда свой филиал – фабрика в Константинопол, болшинството от латерните идват от там.

Само в Пловдив в началото на ХХ век са “работели“ 93 латерни. Под стара снимка в една от фейсбук групите обаче, по-възрастните споделят, че голяма част от тях след сериозно наводнение в града биват унищожени от водата и една от малкото, които остава, е латерната на бай Данчо. Дълги години той е бил незменна част от колорита и атмосферата на Старинен Пловдив.  Обичайното му място било около църквата Св.Св. Константин и Елена, а музиката му сякаш пренасяла сякаш в други времена.

Родом от Чирпан, с годините той постепенно се превръща в една от незабравимите пловдивски емблеми.  За него се знае, че е учил в Чехия, говорил чешки и немски, а в по-младите си години е бил шофьор в градския транспорт под тепетата.  Някои си спомнят пък, че през зимата често се пренасял и на Коледния базар в една от палатите на Пловдивския панаир.  В момента, в който забелязвал някой да се зададе към него, завъртал ръчката и от инструмента започвала да се лее феерия от звуци.

В началото на 2008 г. обаче, латерната замлъква завинаги и оттогава живее само в спомените на по-големите сред нас.

Снимка: An Vas/ Facebook

Exit mobile version