Още никой не ги е уведомил официално
Въпросът е „Защо един софиянец с около 4000 лева заплата би се преселил в Пловдив за малко над 1000?“
Може да се окаже, че телевизионният водещ Богомил Грозев е най-големият радетел за Пловдив, човек идеалист и готов на жертви за общественото благо. Или пък се е изкачил на върха на пирамидата на Маслоу. Иначе никой не би намерил отговора на въпроса „Защо един популярен софиянец 4000 лева основна заплата би се преселил в Пловдив за 1000?“ (бел. авт.: Стойността на заплатите на работещите в Нова телевизия журналисти е публикувана от „Таблоид“, а данните са от 1 февруари 2017г.)
Отговорът му ще остане неясен поне до 15 часа днес, когато по непотвърдена официално информация се очаква той да бъде представен на екипа на ОИ „Старинен Пловдив“ като новия им шеф.
Служителите на института също са меко казано учудени от факта. Те са разбрали тази сутрин от медиите, че имат нов директор.
Никой не ги е уведомил и че той ще им бъде представен днес. И това са научили от медиите.
Преди минути Нова тв публикува във Фейсбук следното:
„След 20 години в журналистическата професия, седем от които в Nova, водещият Богомил Грозев се разделя със зрителите на медията. Той ще поеме управлението на най-стария жив град в Европа като директор на общинския институт „Старинен Пловдив“. Това обяви той в сутрешния блок.“
В „Здравей, България“ Грозев определи преместването си като „дълго мислена и обсъждана промяна“.
Пред колегите си той сподели, че това било „много трудно и много тежко решение.“
На въпрос от водещите на сутрешния блок за Програмата му за управление каза:
„Имам идеи, които да развия, имам и подкрепата на кмета Здравко Димитров.“
„Старият Пловдив е най-голямата културно-историческа перла в България, най-старият жив град в Европа, на 8000, където се случват адски много неща“, каза още в студиото на Нова Богомил Грозев.
Източник на Под тепето, пожелал анонимност, твърди, че новоназначеният кмет на Стария град ще спи на хотел в рамките на резервата, а нощувките му ще плащат пловдивските данъкоплатци, докато Общината приключи ремонта на ведомственото жилище, което ще обитава. Самият Грозев е звънил в петък по телефона, за да пита дали вече са му резервирали хотел.
Апропо, ми нямате в Пловдив качествени хора. Приемете го! Факт е, че и самият Начо Културата не е от Пловдив.
Не е вярно, че нямаме.
Просто заплатите са 4 пъти по-ниски от София, и това е една от причините!
За директен превод на бакшиша от Навлеците посочете банков №, г-це.
Следващата сесия в Почетни Съселяни вписваме и Името.
Заплатата на Начо не е била голяма, когато с чизмите от войската партийният комисар слязъл от Станимака. Но бидейки ловкач -практически Първата Българска МУТРА в “комунистически” 60-те години – Начо скоричко изселил хазяите си от Небет Тепе. Стара фамилия достойни, кротки хора, послушници на Народната Власт.
От другарския Жилфонд на (съвсем) държавна цена при първа възможност (и с приноси от фаворизирани ортаци-художници от Априлското Поколение -Пленума на др. Т.Ж.) Начо си откупува жилището. Впоследствие при нововъведени правила изкупува (пак на нормирани цени) с предимство като обитател останалата част от сградата.
От имота.
От улицата.
От Небет Тепе.
Ето откъде произлиза днешната корпорация ЧЕРВЕН КАТЪР, пардон, магарица ли беше, муле ли, а, да, ПОНИ. По липса на челяд (само кучка!) да се фукат пред нашите внуци, че Площадът е на Наше Име!
(Въпросите на Таня Г. са много точни, отново, а за премълчаните причини г-нът да смени кон за кокошка можем само -и лесно- да се сещаме … Не, далавера няма, как’ Сийке!)
С изнизването на годините види се, че не може да се отлага повече. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да възразява, а трябва.
Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са
хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори
пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен („съпричастен“, както казваше поетът соцреалист).
Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на ня#КОЙ. Ние останалите
си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но не прекалявайте!
Искам думата.
През шейстте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
офицер, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна
очила и връзка и култура взе да пръска“ смееше се Кераца с първия Начов
покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември = хотел Молле,
закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци).
Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като
друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум събори Червенков и сложи
другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, в която
групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски
първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с
най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
икономист, хора специалисти да гонят задачите.
Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си – и последен – Градоустройствен
План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (проф. д-р
впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за
АИРезерват; година 1967-8).
Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
(„Лъчко! О!“) като им постила гнезденце за уикенда, гъделичка всекиго
според ранга; и решава да „ОбОбществява“. Тази дума прикрива
грозната практика на Отчуждаване.
Открадване.
Изселване.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ.
Кореняците – вън!
Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се
намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, хазяите му, от които Народната Власт „обобществи“. Другарският Жилфонд после продаде жилището на Политкомисаря на нормирани държавни цени, не на свободни. В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.
Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
година, и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на
Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
„Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който
нехае за разместените керемиди.
Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия?
Кореняците, като сте го наПРАВИЛИ тоя Град – хайде сега, къш!
„Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ?
Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и
Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия –
Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над
Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната
тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща?
Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю.
Парвенютата дето скимтят как се били допряли до св.етеца, до „кмета“ Начо (Диктатурата-БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб.
След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, видите ли,
жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери
след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!
Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше
образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без вишо Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е
съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от
някоя Alma Mater дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на
стената. Менте нечленоразделно.
А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим.
Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
нямаше, “ Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
Начо Културата беше начело?
Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо
Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и
за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой
губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме
имунитети нашенски. Игрички.
„De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казала
за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
пръст на Начо, Бог да МУ прости…
Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого?
На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър?
Що нюх!
Що хъс!
Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение ()
Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името
=== ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА ===
Едно съществено допълнение:
Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на „Културата“, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят.
Хора засенчвани от Главния ЦАР, който се извисяваше всъщност върху техните плещи …
(източник: коментирани архиви на бай Баев)
drive.google.com/file/d/1uanVNWSahE10XqtKXd72CV6Q81kXdB4T/view
drive.google.com/file/d/1YF_gwWV89OVaPB_T9KwivWrTbCOSgmV9/view
drive.google.com/file/d/1jMjlG5s3Gp9iBi0YlQJRSlnHNV6oYlEF/view
ДОБРЕ, ЧЕ НАХЛУХА НАВЛЕЦИ-„АЙЛЯк“ НАГОТОВО…
=ТЕРМИНАЛ ТРИ, МАЙНИ=
А тези със „срамещите“ новия човек коментари няма ли да се засрамят от това, че засрамват ей така по махленски (от Столипиново или от Комлука все едно) човек, когото не познават дори, освен от екрана… Хилядолетният Пловдив е видял всичко, но винаги е бил гостоприемни и усмихнат и радушен и най малкото любопитен към всички пришълци. Я се стегнете, пловдивски майнички и сложете усмивките където трябва и побачкайте първо, а после коментирайте на воля по филибелийските сокаци!!! Дядо ви НиКи от Коматево, а по кръв и гени от Широка лъка, Солища, Чепеларе и Стойките, т.е. от върха на Орфеевата планина…, чиято столица е Пловдив!!!
Запомняме именцето за включване в тефтера „Почетни Съселяни“ (то аслъ …)
Толкова ли няма кадърни Пловдивчани, та ще ни натрисат софиянец?
Трихълмието от векове си е било жив Град – пълнокръвен, космополитен, с калдаръм кокони, с бебета и с бабета, с дантели на простора и бяло сладко на лъжичка в клюкарника … докато Диктатурата на Пролетариата в 60-те години тръгна да го “обобществява”.
Все по-чужди на Genius Loci (Духа на Мястото) Велможи и Сановници изселват КОРЕНЯЦИТЕ за заграбване на имотите им, достойни стари фамилии докато го обезлюдят и заместят с бездушни заплатаджии-чиновничета дето едно претърсване на керемидите не умеят да организират (виж Жълтото училище). Дотук стигнахме да колят/бесят софиянци (както ЕСК19) започнали с презряния станимаклия Начо Диктатурата според хрониките на Антон Баев:
= https://plovdiv-online.com/component/k2/item/57444-bаgryanа-e-zаchenаtа-v-kaashtа-nedkovich = ИЛИ
= plovdiv-online.com/component/k2/item/57242-mаlkoto-plovdivsko-pаlаtzo
ВИЕ ПЪК ЩЕ МЕ УБИЕТЕ. Какво чудно виждате в новината за един град, който се управлява главно от бармани и сервитьорки? И „изтънченият му елит“ е пак така дълбоко интелектуално наситен от същата ‘добронамерена благочестива порода“ – все отбор юнаци и юнакини – готвачки, селски моми и т.н. То не бяха листи на честта, то не бяха непоклатими „потомствени“ тежки чорбаджии с големи претенции и малки възможности, то … нищо ново в неизринатите Авгиеви обори.
при маминия да не беше по- добре. хем крадеше и като спи , хем некадърници назначаваше.
„Бойколандия“ ! Правилно казахте !
Нищо не може да ме учуди в
Милата ми Родина „бойколандия“ !
Няма ли умни хора в Пловдив. Ле-ле, че глупост
Една модерна пловдивска пиеса с пародиен и абсурден характер, завършваща с парашутистки и шуробаджанашки послевкус. Мога още много да напиша за това назначение, че един такъв отговорник преди всичко трябва да е преди всичко пловдивска майна и да познава Старият град къща по къща и много още.
Богомиле, не очаквай да те поздравяваме докато разхождаш селския си задник по калдъръма на Старият ни град.