АктуалноГрадътКултураНовини

Препостроиха съборената къща-бижу на улица Цар Асен

4 етажа от съвременна сграда захлупват възстановката на 100-годишната красавица

Само едно ъгълче от красивата стара сграда на улица „Цар Асен“ при кръстовището с „Г.М. Димитров“ оцеля автентично и ще живее, захлупено под 4 етажа съвременни материали. На финал е строителството на кооперацията, при което 100-годишната красавица беше разрушена. След почти пълното ѝ събаряне и намеса на Министерство на културата, все пак стените отвън на сградата бяха възстановени.

Възстановката от съвременни материали – много бетон, съвременна дограма и нови тухли, вместо автентични стари материали – използва за модел в екстериора останалото малко ъгълче по улица „Цар Асен“. Декорацията на старата къща е повторена, но само имитативно. Два от прозорците – централните по двете стари фасади – дори вече не са прозорци, а избити входове на нивото на тротоара.

Над тази имитация – копие на ненужно разрушената стара къща – се издига новата няколкоетажна постройка. Тя е в ярък контраст с първия етаж – тъмни прозорци и парапети, и тухлена облицовка. Очевидно се прави опит за разделение между съвременния строеж и старата красива сграда, но тя бе безвъзвратно разрушена и препостроена, също със съвременни материали, несвойствени за началото на миналия век. Новата сграда все пак е там и почти готова да посреща бъдещия си живот, като завинаги историята ѝ ще бъде запомнена.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история… More »

9 коментари

  1. По-скоро е гавра с една прекрасна стара сграда. И възстановената декорация изглежда по-обемна, отколкото ако беше изпълнена по оригиналната технология, а не на 3D принтер, и на надстроените етажи им липсва онази задължителба условност и минимализъм, които да ги превърнат във фон на онова, което е останало от старото, това е пример за търговско мислене, когато единствената ценност е всъщност печалбата. Но НИНКН отдавна приемат това за допустимо. Резултатът дразни окото.

  2. голямо л@йно са сътворили новите собственици върху историята на град Пловдив без да се съобразяват с нищо друго, освен със собственото си его… жалко за града

  3. Теодорчо, що си решил, че разбираш от архитектура ??? Пълен гном. Сградата е страхотно реставрирана, изключая клинкера. Ама ся ще питаш к’во е клинкер, нали?

    1. Непочтителна закачка е към водещият компетентен КАПАЦИТЕТ на ПодТеЛето акад. проф. д-р индж. Фьодор Кара Колевич, Член-кореспондент на БАНда – но си прав, че възстановката мяза на убедителна.
      Не е лошо.
      Не са изкашляли Фьодору достатъчния БАКШИШ изглежда, въз основа не който той раздава ОЦЕНКИ.
      Бидейки ПРОДАЖЕН писач.
      (ОЦЕНКИ преди да е получил на поправителната сесия няма право да раздава „оценчиците“ си = компетентни дипломирани АРХИТЕКТИ в Града си имаме предостатъчно, безработни, а тоя чопнал Тлъста Фондация!)

    2. Теодорчо може да не е архитект и да не е написал статията като хората, обаче е прав. Ти много вероятно си, щом си падаш по тоя шедьовър. Най-вероятно кооперацийките, които проектираш за 25 лв/кв. м, са по-грозни
      от панелка и също така са жълти, но ти си ги харесваш, ‘щот си арх. и знаеш какво значи клинкер.

      1. До Съюза на Архитектите САБ на „Шипка“ ъгъло с „Кракра“ не от вчера със същио прийом е стъкмен хотел Кристал = запазен е само ъгълът на старата къща. Счита се -и е прието – за легитимно третирВане на таквизи шедьовАри.
        Развитието на Града търси и НАМИРА кубатури не само из Тракиите и Люлините. Я Буби Стойков -заслужил архитект- как комплексарски усвои строената от баща му Стойко къща / хотел КУДОГЛУ, за да имаме гиздавата макар и непотребна вече Поща!
        А терминът „Реставрация“ не се отнася до ВСЯКА старина, до всяка керемида, до всяка ючбунарска фльорца. Старините си имат естествена смърт също.
        Та който не му се нрави направеното – в Сурп Кеворк горе на ул. „Четвърти Януари“ има поп. Истински, за разлика от аятоллаха със злия поглед; АРМЕНСКИ.

    3. ТеоГмео, наистина ли смятате, че процесът „реставряция“ включва почти пълно унищожаване на обекта и преизграждането му със съвременни материали и допълването с обеми?
      Впрочем, обърнете внимание, че и растерът на дограмата е объркан, а за повратяне на детайла на профилите на оригиналната дори не е направен опит.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина