Поезията не е в изолация и няма как да бъде, докато има писатели, които не я оставят на мира. За щастие. Фейсбук прелива от прогнози, анализи, статистики, апокалиптични мнения, споделени тревоги и тревожности, домашни снимки „от карантината”, сентенции за неясното бъдеще (кога ли е било ясно). Нищо лошо от една страна. Но мои приятели вече си актуализираха нюзфийда, на други хора вероятно също предстои да им дойдат в повече подобни съдържания. Това също е вид хигиена, нали? На ума.
Има един рядък вид писатели, които успяват да останат (поне засега и отново за щастие) малко встрани от всеобщата апокалиптична еуфория (вероятно за мнозина някакъв начин за справяне – напълно разбираемо и без упрек, все пак) и да създават и сега своите стихове, въпреки че сигурно и за тях не е лесно. Един такъв автор е Петър Чухов, с когото сме ви срещали в сайта Капана по различни поводи. Сега отново го правим с внимателно „пренесени” от неговия фейсбук профил стихотворения, написани и споделени преди дни. Разбира се, той харесва срещите с вас и се радва, че ще се „видите” отново.
…
стара черква
на камбанарията
вместо кръст – щъркел
…
Не беше трудно
да надживея баща ми –
той почина
на 57
не би било подвиг
да надживея и майка ми –
тя си отиде
на 61
но бих постигнал
наистина нещо
ако успея
да надживея себе си
…
ПРЕДИ ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Дължиш ми Господи
тази закуска
без апостоли
без войници
без целувки
без холестерол
само чашка
горчиво кафе
в чиято утайка мога да видя
все още
щастливото си бъдеще
