Заместник-кметът с ресор „Култура, археология и туризъм” Пламен Панов отговаря на въпросите от питането на общински съветник от „Кауза Пловдив“ Константин Георгиев, отправени на днешната сесия на местния парламент към кмета на Община Пловдив Здравко Димитров.
Панов сподели и позиция по поставените въпроси на личния си профил.
“Позицията ми ще бъде оформена като отговор съгласно правилника на Общински съвет – Пловдив и ще бъде представена на следващата общинска сесия”, заяви той.
Публикуваме цялата му позиция:
“Винаги съм бил щастлив, когато в Общинския съвет водим дебати на тема култура. Считам, че именно съветът трябва да бъде арената, на която трябва да спорим – но за политики в сферата на културата, а не за художествените качества на дадено изкуство или културен продукт. Мнението за стойността на културния продукт могат да го дават творците и експертите, а не политическите фигури. Това е грешка, която и в исторически план, неведнъж е водила до катастрофални последствия.
Всички сме наясно, че има различни видове изкуства – архитектура, литература, сценография, фотография, музика, танц, театър. Изкуството на съвремието борави със средства и език, които отговарят на днешния ден, на темпото на живот, на заобикалящата ни среда, на променящия се свят. Животът променя изкуството и неговото възприятие и от векове именно творците са двигателите на цивилизационното развитие, следвайки своята интуиция за новото и важното. В днешно време и тук творецът е свободен да ползва всичко от това, за да се изрази. Традицията е нещо чудесно и ценно, но това не означава да я ползваме като ръжен срещу всички новости. Тя е ценност, която се пази и почита, не се ползва като инструмент за политически нападки.
Съвременното изкуство има своята публика, то обича нестандартните пространства, провокацията, взаимодействието с хората. Пловдив е толкова динамичен и обичан културен център, посещаван от близо и далеч, именно защото нито едно от изкуствата не е изключено от приоритетите на общинската политика. Неслучайно кметът Здравко Димитров в предизборната си кампания през 2019 г. застъпи мотото „Пловдив – център на изкуствата“, като това означава – на всички изкуства, без изключение.
Силно вярвам и ще продължа да отстоявам като заместник- кмет тезата, че в първата българска Европейска столица на културата трябва да се създават условия за развитие, не на цензура, а на изява, на свобода, за всички изкуства, както и да се развиват и възпитават различни публики. Да твориш в сферата на изкуствата значи свобода.
Сега още по-конкретно по поставените въпроси.
Каква е идеята на този проект?
Идеята на проекта „27-мо издание на Седмица на съвременното изкуство 2021“, както и на инсталацията „Връзки“, която е част от него, може да бъде прочетена на следния линк: – https://bit.ly/3iYh1K9
С какво поцинкованите кофи популяризират град Пловдив и неговата култура?
Поцинкованите кофи в конкретния случай са средство, с което авторката е избрала да се изрази. В езика на съвременното изкуство те имат стойност например на скулптурен обект. Те са модули от едно цялостно произведение – намеса в градската среда, която превръща тази среда в още по-атрактивно и интересно за публика и минувачи място. Конкретното произведение – инсталацията „Връзки“ на Севдалина Кочевска – е част от едно традиционно за Пловдив събитие, каквото е „Седмицата на съвременното изкуство“. За своята 27-годишна история събитието е успяло да спечели завидна популярност на Пловдив в средите на съвременното изкуство и култура като единственото в страната толкова дълго просъществувало годишно събитие, популяризиращо най-новото в изкуството. „Седмицата на съвременното изкуство“ има своята пъстра история с участия на едни от най-известните световни творци и редица международно утвърдени български и световни куратори. Приносът ѝ за популяризирането на Пловдив като културна дестинация не е по-малък, от което и да е друго традиционно пловдивски културно събитие, за което се сещате.
Призовавам да се отнасяме с уважение към труда на творците, кураторите и организаторите. Това, доколко харесваме или не техните произведения, е въпрос на личен вкус и избор и не следва да води до генерални изводи или нападки. Днес казваме, че „поцинкованите кофи“ нямат „културна стойност“, утре ще кажем това за някоя живописна картина, за някоя скулптура. Така, както твърдим, че Триумфалната арка е просто облечена с парцали, а пред Галерия „2019“ стои нарисувано парче бетон, можем да продължим да съдим всичко излязло от ръцете на творец. Къде е границата? Ако говорим за популяризиране на градовете обаче, вижте какво правят проектите на Кристо. Стотици хиляди се стичат да ги видят. Много хора, също будни граждани ми се обадиха и казаха, че тази година „Седмицата на съвременното изкуство“ е била изключително силна.
Смятате ли, че Община Пловдив е изпълнила задължението си за популяризирането на българската култура по света и за създаване конкурентноспособни културни продукти по Наредбата на Общински съвет чрез одобрението и финансирането на този проект?
Цитирането на текстове от подзаконов нормативен акт трябва да бъде обективно в контекста на документа, а не избирателно в защита на конкретна теза. В случая, текстът от Наредбата за реда и условията на финансиране на инициативи, част от Календара на културните събития на Община Пловдив, защитава съществуването на Компонент 2 „Мобилност“, благодарение на който Община Пловдив подкрепя пловдивски творци да пътуват извън България и да представят своето изкуство. И затова Пловдив е единственият град, който подкрепя, както пътуването на творци и творчески колективи, така и транспорта на карго, за да могат пловдивски инициативи да се реализират в чужбина.
Кой е одобрил този проект?
Проектът „Седмица на съвременното изкуство“ е одобрен от две комисии –
„Комисия по допустимост“ и „Комисия по оценка на проекти“, чиито функции са описани в цитираната наредба.
Каква сума е изплатила Община Пловдив и на кое физическо или юридическо лице за горецитираното събитие?
Бюджетът за реализиране на проекта „Седмица на съвременното изкуство“ и всички нейни инициативи, публични акции, прожекции, инсталации, изложби, случили се в периода 11.09.-18.09.2021, е на стойност 31 660 лв. Бюджетът на проекта е неразделна част от утвърдения от Общински съвет – Пловдив, Календар на културните събития на Община Пловдив за 2021г. Календарът е публично достъпен на сайта на Община Пловдив.
В заключение искам да приканя уважаваните общински съветници да водят дебата за културата в по-близък контакт с творците на Пловдив. Те най-добре могат да изразят своите идеи, да ги обяснят и защитят.”
Дано следващия път Общината се замисли на кого да дава 30 хилки и къде да му слага кофите. Те ще се превърнат в символ на това управление на Пловдив.
Зам. кметът се е изказал като политик. Самата Европейска столица беше политическо упражнение по заедност. Концепцията Заедно също беше политическо остроче, наложено отгоре – от чужди консултанти и тукашните общинари от Герб. Смешно е да говорите за свобода. Вие всъщност ограничавате правото на едно различно мнение определяйки го като остаряло. Вие ст3 новото лице на цензурата.
Много добър отговор на Пламен Панов.
Изключително добър, аргументиран и ясен отговор на заместник-кмета! Учудващо е, че толкова хора явно не си спомнят, че забраняването и премахването на изкуство е практика от едни не чак толкова далечни дни.
Мястото на т. нар. инсталация не би трябвали да бъде в археологическия обект. Това противоречи на закона за опазването му. Ако имаше експерти по опазване на наследството в тази община, тази съвременна изява нямаше как да се случи. Но такива твърдо липсват. Смятат ги за пречка пред модерното развитие на Пловдив.
Свежи са.
Ярко доказателство колко случаен е П.П. в културата, щом той вижда културните анализи като културски нападки:
(цит.): „…доколко харесваме или не техните произведения, е въпрос на личен вкус и избор и не следва да води до генерални изводи или нападки…“
КРИТИКАТА е основна съставка от изкуството и от културата.
Потъпкването на критиката е политическа несъстоятелност.
Изхабените от политиканстване угодници, ортаци и агиткаджии следва да отпратим -както протежето Богомилий Грозен- на „заслужен отдих“ фместо да ни държат лекции на бюрократически език в общинските сесии които и бездруго едвам сколасват.
Бай-бай, бай П.П.!
Този нещастник може да се пеняви, че всичко е „одобрено“ по неговите планове и „проекти“ по „програми“ и че е розово и прекрасничко, ала поколенията и историята ще го държат отговорен за фалшификатите, имитациите и ментетата, които въвежда в Града чрез подчинените му лизачи в НАСЛЕДСТВО, Пловдив За ЕДНО, ЕСК2019, 2020, 2021, 2222, 3333 и като освен това има безочието да пропагандира и да обработва общественото мнение.
Производствените мощности за бетонена „античност“ да спрат!
Ставаме за смЕх на светО!
Че какво не им харесваш на колоните? Чисто нови, в идеално състояние!
Как „какво не им харесвам“ – ми нямат КАНЕЛЮРИ!
Нямат СТИЛ: нито коринЦки, нито Йонийски, нито Дорийски!
Динозаврите в Ново Село привличат такива туристо-потоци, г-не П.П., такива тълпи албанци от по-заможната върхушка, че може да стане и то „Град“ от Село.
Пък ако внесат от Тайван и малко античности в розов стоманобетон СЪС КАНЕЛЮРИ и с двойна галигануда току завоювали признанието „Балканска…“ БСК’2022
Марсел Дюшам използва термина „Ready made“ през 1912 г. и показва уринарника. Повече от сто години по-късно някой в град Пловдив репликира идеята, но вместо един петдесет, вместо уриналник – кофи. И това ако е съвременно изкуство…, съшото и с артистите резиденти. Хиляди левове за „изкуство“ и банално и скучно и безсмислено в интерес на една шепа хора. И една шепа няма всъщност.
Това е паметник на Караянчева! Хахахахах
Ако ме финансират да наредя не триъгълник, а квадрат от поцинковани кофи и обърнати нагоре, каквато е традицията, това дали няма да се третира като плагиатство?