Пламен Панов за кризисния фонд: Ще направим корекции за кандидатстване, за да няма напрежение

Зам.-кметът по културата подчерта, че ще бъдат махнати колкото се може повече от въпросите, критикувани от творците

Не сме искали по никакъв начин да създадем напрежение или да обидим някой, подчерта той

Общината и фондацията са се позовали на фонда за независимите писатели в Англия при написването на настоящия вариант на инструмент за подкрепа на независимия сектор

Пламен Панов, заместник-кмет по културата, пред Под тепето относно напрежението около кризисния фонд на фондация „Пловдив 2019” и промените, които предстои да бъдат направени.

Как бихте коментирали това, което се случи в артистичните среди след обявяването на условията за кандидатстване към кризисния фонд, които творци определиха като унизителни?

Много е важно преди да даваме квалификации за това дали едно условие е унизително или не, да започнем от това какъв е подходът, който е използван при създаването на фонда. Като не искам много да разтягам локуми в никакъв случай, а по-скоро да кажем, че този фонд има много силно социално измерение. Защото в този случай ние сме се позовали на вече действащ такъв фонд, какъвто е фондът за независимите писатели в Англия. Когато имаш такова социално измерение и го търсиш, за да предоставиш такава подкрепа за независимия сектор, разбира се, това поражда задаването на определен тип въпроси, каквито са в съответното заявление или Приложение 1.

Най-лична информация трябва да споделят артисти, за да получат общинска помощ

Въпросите целят да отговорят на две много важни неща. Едното е какъв е реалният доход на един кандидатстващ в случая. А другото е до каква степен той всъщност има необходимостта да получи тази подкрепа. Понеже ние знаем, че с тези 100 000 лв. можем да подкрепим реално 100 кандидатстващи, което няма как да покрие абсолютно всички. Та в тази връзка има наистина въпроси, които целят именно това – ние да разберем каква е реалната ситуация на съответния кандидатстващ творец.

Разбира се, ние като администрация трябва да бъдем много флексибилни и да напипаме какъв е пулсът на обществото. И ако той казва, че тези критерии са твърде тежки, че има административна тежест или че не се приема добре от творците, ние сме длъжни да ги променим. Защото смятам, че има необходимост от това да има такъв фонд. Смятам, че идеята като цяло е добра. Напълно логично е след като има коментари и мнения, които не подкрепят съответните правила, а не идеята да има такъв фонд, ние да дадем крачка назад и заедно с фондация „Пловдив 2019” да преработим правилата, като направим така, че тежестта при кандидатстването, въпросите, които се задават, да бъдат по-леки. Да, има някои неща, които могат да отпаднат. Но имайте предвид, че това не е Фонд, който е  писан накрак. Напротив. Ние го създадохме в последните десет дни. Искахме да бъдем много ефективни, много бързи, за да може Пловдив да е първият град, който отваря именно такъв кризисен фонд. В другите градове мерките са малко по-различни, а ние знаем, че Пловдив трябва да има малко по-иновативен подход и малко по-бърза реакция, когато говорим за културата на града. Така че заедно с фондацията ние ще преработим възможно най-бързо правилата, защото искаме такъв фонд да действа. След като ги преработим, ще ги представим за коментар на дистанционно обществено обсъждане, предвид ситуацията, за да могат и гилдиите да си дадат мнението. И да може фондът най-скоро да бъде предоставен за гласуване на Управителен съвет и да може да работи, като този път поеме и коментарите на сектора. Смятам, че е възможно кандидатстването да бъде по-леко и да направим така да бъде фондът по-достъпен, доколкото и законът го позволява. И с уговорката, че все пак това са публични средства, за да има съответната отчетност. Накрая на деня, като тегля чертата, такъв фонд е необходимо да функционира, защото ние в този момент трябва да подадем ръка на независимия сектор. И ще направим необходимите корекции, за да може да няма напрежение.

Никой не отрича важността и полезността за създаването на кризисен фонд, но хората са притеснени най-вече от тази чисто лична информация, която трябва да подават към вас, за да кандидатстват. От типа с кой партньор живее и колко спестявания има, или колко пари получава. Чисто технически има параметри, които смущават творците, които едва ли пазят фактурите си за ток за миналата година или ще тръгнат да описват приходите си за три години назад във времето…

Тук мога да внеса яснота. Не е необходимо да си пазят сметки за ток от преди, защото средствата се отчитат след като бъдат предоставени. Респективно когато получат съответното финансиране и направят разходите, трябва да запазят съответните документи и това е напълно нормално, когато получаваш такива средства. Ние ще направим така самото кандидатстване да е по-лесно. Защото към момента, по начина, по който са разписани правилата, самото отчитане не е никак трудно. То трябва да се случи до три месеца след като парите са преведени на банковата сметка на съответния кандидат и единственото, което той трябва да направи, е да пази или касовите бележки или фактурите за това, което е извършил с тези 1000 лева. Като смятам, че това не би трябвало да е предизвикателство за никой. По-скоро подкрепям, че ние трябва да улесним правилата при самото кандидатстване.

Сега когато говорим за това, че се изискват лични данни, редно е да кажа, че ние сме администратори на такива лични данни. Ние можем да ги изискваме, това не е нарушение на правилата. Плюс това доходът на член от семейството може да бъде в такава хипотеза, в която съответния творец не живее сам. Да, това е нужно да го вземем под внимание, когато изчисляваме какъв е доходът, защото това е едно от изискванията на фонда. Но дори и в този случай ние ще подходим още по-улеснено и ще махнем колкото се може повече от въпросите, които създават такова напрежение. Просто към момента на създаването на фонда ние сме направили такъв социален подход, който се ползва и от други програми, когато кандидатстваш за такава безвъзмездна помощ. И, разбира се, не сме искали по никакъв начин да създадем напрежение или да обидим някой. Напротив. Искахме възможно най-бързо да реагираме така, че да отворим и тази възможност за културния сектор на Пловдив. Както направихме и с падането на наемите, което е една добра мярка. Ние трябва да действаме бързо, да бъдем флексибилни. Ок, публикувахме го, има напрежение, но ние ще го променим така че и правилата да бъдат подходящи за кандидатстващия  и за нас като администратори да се спазват законовите изисквания, когато се предоставят такива средства, защото и това е риск, който трябва да поемем.

От друга страна, не е нужно и вие да влизате в тотален административен хаос, обработвайки и изчислявайки множеството условия и цифри по кандидатурите. А какви са детайлите относно хората, които ще оценяват кандидатурите?

Ние още от вчера сме подготвили независима комисия, която ще одобрява съответните апликационни форми. Хората вече откликнаха, че искат да участват. Те представят различни жанрове в културата. Председател ще е Емилия Арабаджиева – дългогодишен директор на НГСЕИ , художник и общественик, Валери Кьорленски от Драматичен театър Пловдив, актьор и администратор с опит,  Стоян Терзиев – поет, писател, дългогодишен журналист в Радио Пловдив с ресор „Култура“ и Нели Попова – Коева – директор на НУМТИ „Добрин Петков“. Комисията ще е 7-членна и в нея ще има само един представител на фондация „Пловдив 2019”- главният счетоводител. В нея ще влиза и началникът на отдел култура. Искаме комисията да е от авторитети, които познават сектора, но и са добри администратори. Това е комисията и мисля, че тя е доста независима и много авторитетна.