Защо Федерер писа до Старо Железаре?

Кортовете в хисарското село се превърнаха в мини Уимбълдън за Първия любителски тенис турнир на трева в България

Месец юли бе изпълнен с очакване за любителите на тениса по цял свят. Най-старият престижен турнир – Шампионатът Уимбълдън, за поред път събра взора на милиони пред екраните и хиляди щастливци около зелената трева в Кралството. По същото време, само на 40 км от Пловдив, се събраха ентусиасти от три държави и си спретнаха Първия любителски тенис турнир на трева в България.

Под тепето бе единствената медия допусната до надпреварата, за което благодарим на създателя на eдинствените тревни кортове в Южна България – Алекс Петков. За базата вече сме ви разказвали, назаем от Lost in Plfovdiv.

На Алекс, който наричат „Сашо ужасния бекхенд“ и фенове на аристократичния спорт им хрумва идеята да стартират първия любителски тенис турнир в България на трева по едно и също време със старта в UK.

Колко са участниците в първия турнир?

Участниците са 10. Всеки играе срещу всеки. Те са много ентусиазирани. Всички играят от много години, а за тях това е удоволствие, тъй като много харесват играта на трева. Видяхте ги от сутринта не спират да играят. 

Създавате мини Уимбълдън на село?

Да създадем по подобие на Уимбълдън – не, по-скоро някаква минимална обстановка, с която да наподобим поне малко оригиналния турнир, без това задължително да струва скъпо. Идеята е повече любители на тази прекрасна игра да се отдадат на тенис удоволствието, знаейки, че при нас се случват красиви неща.

В Пловдив играем на червени кортове, какво му е различното?

По принцип играта на трева си има своя специфика. Първо – не се уморяваш толкова много. Имаш мека настилка под себе си, а удоволствието, че си природата, че не бързаш за никъде и никой не те чака да свършиш ти, за да започне той своята игра (да добавим птичките, облаците с пчеличките…), всичките тези неща са много прекрасни и важни. Особено вечер – залезите и хладния ветрец, който идва от Средна гора, си има своето отражение…, а тишината е побъркваща.  

Тази концепция, не искам да кажа мини Уимбълдън защото това е клише, тук по-скоро е хармония и желанието всичко да бъде красиво. 

За пръв път, когато играх тук преди две-три години, имаше един много ситен гергьовденски дъжд, беше прекрасно защото беше пролет, всичко ухаеше и тогава получих за себе си уникално изживяване… Огледах се, самите къщи в целия в този интериор, особено това място, на което седим тука под навеса, който го наричаме вип зона, тишината…

За мене е важно хората наистина да се насладят на играта, а не да ги гледат с какви маратонки са дошли, с какви топки играят и с какви сакове, тоест игра заради играча.  

И звука от топката?

Звукът от топката се оказа много важен, заради това нещо си струва целия труд. Исках да създам едни много добри условия, а не някой да дойде и да каже “опънал една мрежа върху една ливада”. Трябва и звукът да е невероятен, и усещането на самите играчи със сигурност е съвсем различно.

Докато слушам си мисля, че си създал си концепция за бавен тенис и играта на думи забавен, като ги слееш. Съгласен ли си с това определение? 

Да, напълно! И даже ще развия въпросът ти. Много е специфична играта. Аз съм привърженик не толкова на бавния, колкото на красивия тенис. Да си го кажа така – добрият тенис е като добрият секс между двама човека, тоест когато има отдаване, когато има страст и динамика. Това е нещото, което искам да практикувам и да давам на хората да имат тази възможност.

Това е перфектната настилка за така наречения “гаден тенис” – фини и едновременно смъртоносни удари, не със сила да матираш противника. Моята играе е несиловата, а да победиш с красота и финес. Това което Роджър ни е дал и играчи като него, а това нещо няма как да се играе на друга настилка, трябва да се играе само на трева. 

В една от къщите има много специално писмо на стената. Писал ти е самият Роджър Федерер. Как се стигна до това писмо?

Роджър ми е слабост. Навиквал съм го в истерията си, когато е губел. И ми е носил най-голямата радост, наблюдавайки го като човек и икона в тениса. Но никога не съм коленичил пред таланта, красота и стила му, просто съм го уважавал. Как възникна идеята, ли? Винаги в работата си и в чужбина и тук съм искал да се срещна с хора, такива на които аз мога да дам нещо и явно те да ми дадат. Така преди около две години му написах едно писмо, мислех че съм достатъчно готов като познания и амбиция, та просто да го поканя да посети България, като мой гост. От там тръгна всичко. Излях си моите чувства в писмо, явно съм го написал доста добре, за да получа отговор почти веднага – още на следващата седмица. Най-хубавото е, че го направих по стария начин с хартиено писмо. 

Говориш за държавни пощи, пликове, марки?

Точно така. Марката е с неговия лик. Явно това нещо ги е грабнало. Написах 3 листа, а поканата беше в края, в едно изречение. Явно са го прочели, за да ми отговорят. Можеха и просто да го хвърлят при хилядите други. Поредния… Да, имам отказ на този етап за гостуване. Не си правя илюзии, нещата там стоят по съвсем друг начин – корпоративен. В работата си съм се срещал със страшно много хора, които са недосегаеми за нас и знам как действа цялата тази система. 

Всичко е възможно, когато твоите мечти и неговите желания и възможности се напаснат. Това са частици от секундата, но някой път се случват. Някой ден просто докато си кося тревата може тази врата да се отвори, но може и – не. Не живея с тази идея, не ми е фикс. Просто мисля, че мога да му бъде един прекрасен гид за Пловдив и околността с нашите прекрасни винарски изби, Стария град, защо не и посещение на Операта и Античния театър. 

На този човек освен, че има какво да покажа и разкажа, има с какво да го нахраня и къде да го подслоня. В писмото последните ми думи бяха, че аз съм един отличен кулинар и бих желал да му презентирам и българската кухня и ако ни остане време може и да поиграем – така завърши писмото. 

Изцяло в приятелски тон, без фамилиарничене, тези неща там работят, когато си честен нещата се случват. Много интересен факт е, че две седмици след писмото, получих и две фланелки от него по куриер. Някой път ги разхождам из Пловдив, не си ги пазя в гардероба.  

Преди един месец, оказа се че нашата кореспонденция е стигнала до там, че получих негово лично съобщение. Явно разпратено до неговите фенове и моят месинджър е в база данни. Той се обърна така “За жалост не можем да се виждаме, но можем да си пишем“.

И днес като приключи този турнир тук ще се съберем, ще си направим една обща снимка и ще му я изпратим в този чат с надпис: „Роджър, поздрави от България това е за теб, благодарим ти много!“. 

Не съм спрял с желанието, в един по-късен етап може пак да напомня за поканата си. Представям си го като доста инкогнито посещение. 

Тук се говорят няколко езика днес?

Саша от Беларус, избягал преди много години от системата в Русия, установил се е тук и е станал треньор по тенис в Хисар. Той организира играчите. Има хора от различни националности – от Израел, той има приятели от цял свят и като идва тук им праща снимки, те го питат в Англия ли си, той отговаря: не – в Старо Железаре. Има и англичанин.

Има ли награден фонд ?

Да, има не мога да го обява, има и поощрителни награди и други изненади. Хората са тук не заради наградния фонд, те дори не знаят, за тях ще е изненада. Аз не сам от хората, които си плащат за внимание. Ако си бодър продължаваш напред и се развиваш, ако не си оставаш там където си.