На Италианската уличка има аналогичен случай с напукана къща като на Главната – ГАЛЕРИЯ

Доскоро собствениците смятали, че проблемът е от премахнати носещи стени в бившето казино Рубин на ул. “11 август”, сега се съмняват за прокопани тунели и под тяхната сграда

Няма сила, която да накара всички 14 съкооператори да осигурят достъп до избените си помещения за оглед 

След като преди броени дни ви разказахме как собственици на два съседни имота на Главната улица се натъкнаха на галерия от тунели, прокопани под къщите им при пропадане на двора, с редакцията на Под тепето се свързаха пловдивчани, които имат аналогичен случай.

Прокуратурата разпореди проверка за прокопаните тунели под Главната

Те отново живеят в сърцето на града, на популярната някога като “Италианската уличка” – успоредна на Главната. Къщите са част от груповия ареал с архитектурни паметници. От години две от тях се цепят и има пропадане в единия край на имота, който излиза и на ул.“Отец Паисий“.

Доскоро съсобствениците смятали, че проблемът е от премахнати носещи стени в бившето казино Рубин на ул. “11 август”, сега се съмняват да няма прокопани тунели и под тяхната сграда.

Най-сериозно е положението на номер 5 в имота на семейството на Василка Грундиг.

Пред репортера ни тя разказа, че първите пропуквания са забелязани преди 5-6 години.

“Казиното тогава започнало да прави ремонт и момчето, което стопанисваше къщата ни, докато бяхме в чужбина, снимало и слязло да говори с майсторите. Сърбинът, който първоначално щеше да отваря казиното /бел. авт.: бившето казино Рубин/ каза “Голяма работа, ще го оправим за 300 лева. Не отстраниха щетите и той изчезна, после същото се случи и с една дама, която пое нещата от него”, разказва за началото на дългогодишната сагата в бащината ѝ къща тя.

Следват сигнали до различни институции във времето, а цепките в стените и пукнатините в пода респективно растат. По думите ѝ чак през 2017-а от Регионалната дирекция за строителен контрол реагирали на сигнал. Дошли на оглед и издали констативен протокол със становище, че конструктивно трябва да се подсилят някои части в сградата.

Василка Грундиг – собственичката на най-пострадалия апартамент, тогава изпълнява нейната част от предписанието. Дамата през октомври получила отговор от Община Пловдив, че в архивите на строителната дирекция няма никакви документи за извършвани преустройства в казиното, нито строително разрешително за това.

Тя е убедена, че премахването на носещи стени в игралната зала не е единствения източник на разрухата в сградата, тъй като от друга страна, на ул. “Отец Паисий”, има друга собственичка на сградата, която отдава под наем нейните части. По думи на съседите нейните наемателите също си правят преустройства.

Госпожа Грундиг разказва, че през последните години, когато съседите започнат да правят ремонти и тя види, че се появяват пукнатини, пише до общината. От там пращат екип.

“Обаче като дойдат пишат, че е нямало ремонт. Години така си измиваха ръцете”, коментира тя и добавя, че от преди шест месеца се наткънала на съветсна служителка в район “Централен” и ѝ обърнали сериозно внимание, след като занесла поръчано от нея експертно конструктивно становище, че сградата е опасна за обитаване.

От кметството дошли на оглед, писали до съсобствениците в двете сгради, всеки да осигури достъп до имота си за цялостна проверка, но от всички в етажната собственост на срещата се явил само още един съкооператор от общо 14 обекта.

Репортерската ни проверка в район “Централен” показа, че от собственичката на имота в деловодството има редица жалби през последните години. Всяка от тях е заведена, проверена и е получила отговор.

„Една част от жалбите са основателни, други – не„, коментира районният кмет Георги Стаменов, който се оказа подробно запознат със случая.

Оказа се, че строително разрешително за преустройства в бившето казино има в архива на кметсво „Централен“. Документите се пазят. Явно, когато от дирекция Устройство на територията в Голяма ОБщина са подготвяли отговора до съкооператорите не са си направили труда да търсят там.

На срещата ни в кметството присъства и г-жа и Ана Вълкова – служителят, който работи по казуса. Репортерът ни получи възможност да разгледа всички документи в преписката.

От районната администрация са изпратили 14 препоръчани писма с искане за осигуряване на достъп от съседите. 7 от тях са се върнали, без да са връчени, тъй като хората не са открити на постоянните им адреси. Една част от тях не живеят в града, а други не са в страната. От седмината, които са получили уведомленията, никой не е отговорил, че не може да присъства на срещата или отказва да бъде направен оглед на помещенията му. Въпреки това не са се явили.

Оказва се, че няма сила, която да накара съсобствениците от една кооперация да осигурят достъп до жилищата и избените си помещения за оглед на оторизираните служители.

За да се осигури достъп на общински служител до нечии частен имот, това може да стане само, ако собственикът го допусне, обясняват от кметството.

Сега подготвят отново уведомителни писма до съкооператорите, дори периодично ходят до адреса, за да търсят служители в търговските работещи и неработещи обекти.

Ще продължим да пращаме писма, твърдят те.

Питам, какво ще се случи със сграда, при положение, че има становище на специалист, че тя е опасна.

„Ако се докаже, че е потенциално опасна, хората трябва да се изведът, да си изготвят проекти и да я укрепят“, коментира районният кмет. Това е аналогичен случай за опасна сграда както на бул. „Свобода“, където дадохме такова предписание, напомни Стаменов.

„Не може да се говори да дойде община или държава и да я ремонтира, това е частна собственост. Единствено в Закона за културното наследство има такава алинея и член, но го има като текст, а го няма като факт. Строителното разрешение се издава на името на собственицитие. Въвеждането в експлоатация – също, срещу подписи. Може би, ако има хипотеза да се направи ипотека върху имота, тогава този член би могъл да работи. Затова и няма такъв случай в страната до момента. Моето лично мение, е че това е резултатът от 35 години преход„, коментира Георги Стаменов.